Министър Василева: отношението към природата е израз на отношението към хората

„Природата е тази, която осигурява нашето развитие. Природата е тази, която ще завещаем на нашите деца. Затова, наистина трябва да живеем със съзнанието, че отношението ни към природата е изражение на отношението ни към хората“. Това е посланието, което отправи Министъра на околната среда и водите на България, г-жа Ивелина Василева, в интервюто за Радио Ватикана, след аудиенцията на Папа Франциск с 28-те екоминистри на ЕС, която се проведе на 16 септември във Ватикана. В посланието на българския екоминистър сякаш отекват думите на Светия Отец, казани пред европейските екоминистри, минути преди това: „Околната среда е общо благо, наследство на цялото човечество и отговорност за всеки един от нас“. За слушателите на Радио Ватикана, министър Василева, сподели своите впечатления от срещата си Папата, но също и надеждите си за предстоящите важни срещи на европейско и международно ниво, свързани с климатичните промени и програмите за устойчиво развитие.

Госпожо Василева, какви са вашите впечатления от срещата с Папата?

Изключителна привилегия беше да проведем тази среща заедно с колегите министри от останалите държави членки на ЕС и двамата комисари по климата и по околната среда. Срещата с такъв духовен лидер, който изрази позиция, която стигна до много хора по света е ключова, точно в най-важните дни, които предшестват изключително значими събития. Безспорно, огромна чест за нас бе възможността да се срещнем с Папа Франциск, толкова уважаван и ценен лидер.

При личната си среща с Папата, какво му казахте? Знаем,  че сте му подарили новото,луксозно издание на Червената книга на България, какви са впечатленията Ви и какво си казахте с него?

Да , действително, много силно присъствие на Папа Франциск, много вдъхновяващо. След обръщенията, които бяха направени от министъра на околната среда на Италия, като домакин на инициативата, и от страна на министъра по околната среда на Люксембург и обръщението на Папата към нас, с много силни послания, той проведе срещи с всеки един от нас. Имахме възможност, разбира се, да поздравим Папа Франциск от името на целия български народ. Благодарих му, затова че се ангажира с тази тема, която чрез него наистина достига до целия свят, до много хора по света. Благодарих му за ангажимента, вниманието и  отдадеността. Бяхме заедно със заместник министър Гуджеров, който, освен че е с ресор климат в Министерството на околната среда и водите е и представител на католическата общност в България. Така че, това също беше тема на разговор. Много топло и човешко отношение от страна на Папа Франциск. Подарихме му „Червената Книга на България“, както и Вие споменахте новото второ издание, след първото, което видя бял свят през 1984 година, плод на труда на много учени от Българска академия на науките и колегите от Министерството на околната среда и водите. Едно издание, което събира в себе си информация и представяне на ценни видове, които са в рисков статус, изчезващи видове, изчезнали видове, застрашени видове, което според нас също има отношение към темата, която се разисква: темата за опазването на околната среда и изменението на климата, защото едно от негативните последствия от изменението на климата е и загубата на биоразнообразието, а това е едно съкровище, една ценност, която не бива да допуснем човечеството да загуби.

Срещата, която Папа Франциск проведе с вас е в близост с три други важни срещи. Едната е след два дни в Брюксел, ако не греша, на която ще присъствате, другата е в Ню Йорк в края на месеца, а третата е през декември в Париж. Всички те са свързани с проблемите с климатичните промени и целите, които трябва да се постигнат, за да се предотвратят последиците от тях.  Папата в своето слово към вас ви посочи три основни принципа, които трябва да следвате. Те са солидарност, участие и справедливост. Смятате ли, че тези три принципа ще бъдат приложени на трите предстоящи срещи за климата?

Да, както казах, изключително силни послания. Трите основни принципа или стълбове, които Папата формулира в своето изказване, според мен, са общо приложими, те имат своето значение в чисто политически план,  от гледна точка на работата, която ние, политиците, трябва да свършим, за да разработим конкретните действия, политики, програми, стратегии. Те имат и своето общочовешко значение. Принципът на солидарност, разбира се във време, когато се обсъждат толкова значими въпроси, които имат въздействие, не само върху икономиката , а и върху живота на хората, върху начина по който живеем, по който се отнасяме към потреблението на природните ресурси, тези неща е необходимо да бъдат разглеждани в контекста на необходимостта всеки един да даде своя принос. Да се подхожда с разбиране към тези, които имат необходимост от подкрепа, да кажем в случая с мерките и действията, които трябва да бъдат предприемани в контекста на политиките по климата, подпомагането на държавите от третия свят. Разбира се справедливото разпределяне на природните ресурси е принципът или стълбът, който касае справедливостта, защото някои държави разполагат с повече ресурси, но от всички нас се изисква да подходим отговорно към това, да се приложи този принцип за справедливото разпределение. Разбира се, не по-малко важно е участието в действията, които трябва да бъдат предприети в предстоящите стъпки, в основните събития, които са белязали тази година, в рамките на действията по подсилване на политиките, свързани с устойчивото развитие и борбата с промените в климата. Участието на всяка една държава, на всяка една институция, на всеки един бизнес, на всеки един човек имат значение. В този смисъл, обединените усилия имат значение и Папата завърши точно с призива за това, че остава малко време до конференцията, която ще се проведе в началото на декември в Париж, посветена на много важна задача. Този път държавите членки е необходимо да стигнат до общо консенсусно разбиране за това, какви конкретни действия трябва да бъдат предприети. Надяваме се това да бъде под формата на правно-обвързващо споразумение, което да ангажира  всички държави и правителства с разработването на конкретни политики, да не се допусне увеличаване на средната годишна температура с повече от 2 градуса. т.е. да не се допусне глобалното затопляне, с всички негативни последици, произтичащи от това. Така че, струва ми се че ангажирането на Папата, представителят на католическата общност, личност от такъв ранг , с такава величина, може толкова силно да повлияе на този процес, че да увлече много повече хора. Защото, знаете, ние политиците работим усилено, но не всички ни чуват. И мисля, че наистина е огромна привилегия за всички нас фактът, че Папа Франциск се ангажира с тези теми, с тези въпроси, свързани със средата в която живеем, с природата, с възможността да осигурим бъдещето на децата ни.

Споменахте Париж! Преди броени дни имаше интервю с Бан Ки Мун във връзка с предстоящата визита на Папата в седалището на ООН, в което генералният-секретар изрази своите опасения за срещата в Париж, дори бих казала, че гледа доста скептично, защото според него преговорите текат твърде мудно, твърде бавно. Какво е вашето виждане и нагласа към тази среща и какъв ще бъде приносът на България?.

Разбира се, Всички ние искаме нещата да се случват по-бързо, по-убедително, по-ангажирано. Това е сложен процес, който изисква и ангажимента на 194 държави-членки на конвенцията за изменението на климата. Мисля че и в този аспект отново много силно беше посланието на Папа Франциск, който каза: „Бъдете активни, малко време остана до Париж“. Това е така, България винаги е била една от държавите членки, която върви в синхрон с общата европейска политика. Знаете, че Европа има особена лидерска роля в този процес през годините и до сега, с ясни ангажименти, с поставянето на конкретни  цели, който трябва да бъдат постигнати по отношение на недопускане на увеличаване на емитираните количества въглероден двуокис, по отношение на въвеждането на мерки за енергийна ефективност, възобновяеми енергийни източници, развитието на технологиите, така че да се осигури устойчиво развитие и т.н. В този смисъл, България продължава да бъде част от общото семейство на европейските държави и на 18 септември, когато ще се състои съветът на министрите в Брюксел, ще обсъждаме общите позиции, за да формулираме нашето поведение, поведението на Европейския съюз и позицията на ЕС, която бъде следвана на преговорите в Париж. Както казах отново, за пореден път ние имаме амбициозни цели. Надяваме се, че и останалите държави, където има напредък по отношение на разбирането за приемането на конкретни ангажименти, ще подходят по същия начин и ще се стигне до така желаното правно-обвързващо споразумение, правно-обвързващ документ. Това, което се надяваме да бъде постигнато е ангажимент на държавите с повече конкретика, с възможности да се постигне не само набелязването на конкретната политика, а и да се разработят конкретните методологии по които да се проследява и отчита напредъкът. Разбира се, приносът на държавите също ще бъде предмет на обсъждане, нивото на амбиция на държавите, финансовите ангажименти, които е необходимо да бъдат предприети, не само чрез организирането на публични ресурси, но и частният сектор, който също може да даде своят принос чрез въвеждането на щадящи природата технологии. Всички тези въпроси ще бъдат предмет на разисквания. Действително тежки преговори, те протичат вече почти цяла година, изключително активно, на всички нива, във формат дипломатически срещи на държавите, във формат срещи на представителите на ЕС и останалите държави. Наистина горещо се надяваме, че ще има напредък и ще се стигне до подписването на такъв документ.

Нека се върнем в България. До сега говорихме за общия контекст, световен и европейски. Темата за екологията се превърна в мода, има екопътеки в България и всичко, което е еко е модерно. Но дали екологията, тази, към която призовава Папа Франциск е навлязла наистина в манталитета на българите. Как вижда българинът екологията и какви са екологичните политики на България?

Аз мисля, че българите имат особено чувство и грижа за своята природа. Мисля, че ние българите осъзнаваме значимостта и ценността на българската природа. Безспорно България е уникална. Място, където има най-различни природни дадености, които рядко могат да бъдат срещнати на територията на една отделна държава членка. Знаете,че България е една от двете държави членки на ЕС, чиято територия в най-голяма степен е покрита от мрежата на „Натура 2000“, защитена зона за видове и местообитания. Близо 34.5% от територията на България е с тази степен на защита. Близо 6% от територията на страната ни пък е покрита от защитени територии. Това са Национални паркове,  резервати и всичко това показва наистина ценността с която разполагаме. Българинът има грижа за това и не случайно толкова активно се ангажира, когато възникнат дебати, спорове , свързани с реализирането на инвестиционни намерения с възможностите за въздействие върху околната среда, т.е рисковете, които биха могли да доведат реализирането на подобни инвестиционни намерения, което аз оценявам високо. Смятам че този диалог е много полезен и смятам че всеки един от нас осъзнава, че действията които предприемаме сега , в днешния ден, имат своето отражение върху бъдещето, върху бъдещето на децата ни, върху състоянието на страната ни, дори и ако искате,  на планетата. Това ми се струва, че има връзка и към внушенията, които прави Папа Франциск в своята енциклика, тезите, които той лансира, взаимоотношението между грижата за околната среда и действията, които трябва да бъдат предприети и развитието на човечеството, както що се отнася до възможността да осигурим изхранването на човечеството и да съхраним природните ресурси, така и да променим отношението си към потребяването на тези ресурси. Ограничаването или по-скоро елиминирането на този консуматорски подход, защото това води до щети или рискове за човечеството. Това поставя в много по сериозен риск уязвимите групи от обществото. т.е., преплитат се и социалната тематика и тематиката, която е свързана с развитието на икономиката в чисто прагматичен план, и тематиката , която е свързана с духовното ни развитие , отношението ни към ценностите в този живот. Мисля, че българите осъзнават значимостта на тези ценности.

Какво е посланието ви към тези, които не са все още толкова еко-убедени, за да могат по някакъв начин да осъзнаят красотата на родината ни и да я пазят?

Посланието, което бих могла да отправя е, че това разбира се, е предмет на национална гордост. Ние всички трябва да се гордеем  с това, което имаме. Внимателно да се отнасяме към природата, а не хищнически. Природата е тази, която осигурява нашето развитие. Природата е тази, която ще завещаем на нашите деца. Затова наистина трябва да живеем със съзнанието, че отношението ни към  природата е изражение на отношението ни към хората

Благодаря Ви и успех в срещите в Брюксел, Париж и Ню Йорк

Благодаря!

 

Светла Чалъкова