Папа Франциск: по-кратки съдебни процеси за невалидността на брака

С две писма под формата на Motu Proprio, озаглавени  Mitis Iudex Dominus Iesus и Mitis et Misericors Iesus, Папа Франциск оповести реформата на каноническия процес за каузите за обявяването на невалидността на брака съответно в Кодекса по Каноническо право и Каноничния кодекс на Източните Църкви.

Сред новостите посочени от Папата в двете писма се открояват: премахване на изискването за двойно съгласувано решение в полза на недействителността на брака; епископът може да бъде единствен съдя и ще има възможността да възложи провеждането на кратък съдебен процес за издаване на решение. Освен това, епископът ще може да назначи един единствен съдя, който да проучи случая, ако в неговия диоцез е невъзможно създаването на църковен съд.

Решението на Папа Франциск, датиращо от 15 август, е взето в навечерието на редовния Синод на Епископите за семейството и година след учредяването на специалната комисия натоварена с проучването на реформата на съдебния процес за брака, която единодушно одобри предложенията, проучени на свой ред от четирима „големи експерти“.

В увода на писмата си Папата пояснява, че „безпокойството за спасението на душите е върховната цел на институциите, законите и правото в Църквата“, затова е почувствал задължението да се намеси. Светият Отец обобщава по следният начин критериите на реформата: „Преди всичко едно единствено съдебно решение в полза на недействителността на брака, което е изпълнително; назначаването на един-единствен съдя, който действа под отговорността на епископа; самия епископ, може да бъде съдия. Един по-кратък процес, но без да това да застрашава неразтрогваемостта на брака, за което е задължение на епископа да бди над това. Евентуалното производство на обжалване, в случай, че една от страните иска да оспори решението от първа инстанция, ще се провежда в митрополитското седалище, или в архидиоцеза към който принадлежи диоцеза на вярващия. Съдиите от втора инстанция, пред обжалване целящо красноречиво да отложи изпълнението на решението, т.е. базиращо се на технически въпроси, предназначени да удължат времената при наличието на едно противоположно решение, могат да потвърдят в кратък срок първото решение. Към епископските конференции се отправя искането съдебните процедури да са безплатни, защото „Църквата, показвайки се на вярващите като щедра майка, в дисциплина тясно свързана със спасението на душите, трябва да покаже безвъзмездната любов на Христос чрез която всички сме спасени“. Остава в сила възможността за обжалване пред Римската Рота.

Във всеки диоцез, при първа инстанция, епископът може да бъде съдия в процесите за недействителността на брака и може да упражнява лично това правомощие или да го упълномощи. Епископът трябва да създаде църковен съд в своя диоцез за процесите за невалидността на брака, но ще има правото да прибегне към друг църковен съд в съседния диоцез. Процесите за невалидността на брака са поверени на колегия от трима съдии, предстоятелствани от едно църковно лице, докато другите съдии могат да бъдат и миряни.

В случай, че епископът не може да създаде църковен съд, нито да прибегне към този в съседния диоцез, може да назначи един-единствен съдия, църковно лице, който, там където е възможно, ще бъде прикрепен към двама помощници, може и миряни, „с огледално чист живот, експерти по юридическите и хуманни науки, които ще трябва да бъдат одобрени от самия епископ за това си задължение. Преди да приеме каузата, съдията трябва да установи, че бракът, е „провален невъзвратимо и, че е невъзможно възстановяването на съпружеското съжителство“.

Първото решение, което установя невалидността на брака, влиза в сила, след като свърши  срока за обжалване, без необходимостта от две съответстващи решения, дори и при липса на обжалване от една от страните.  Въпреки това, ще бъде възможно, освен обжалването, да се прибегне към трета съдебна инстанция, „представяйки нови и сериозни доказателства или аргументи в срок до тридесет дни“. Веднага след като решението за невалидността на брака влезе в сила „страните, чийто брак е обявен за невалиден, могат да встъпят отново в брак, освен ако не го забранява самото решение със специално наложена забрана“.

В писмата Папата постановява и някои „процесуални норми“, предвиждайки например „епископът да следва с апостолски дух разделените или разведени съпрузи, които заради тяхното житейско състояние, вероятно са изоставили религиозната практика“. Епископът ще споделя с енорийските свещеници „пастирската грижа за тези верни в трудност. В придружаването на молбите за обявяване невалидността на брака, ще бъдат ангажирани също хора с юридически познания, като например енорийският свещеник, подготвил съпрузите за отслужването на брака. Ще бъде възможно изработването на диоцезален пътеводител, съдържащ основните елементи за „адекватното провеждане на разследването“.

Епископът може да решава каузите за невалидността на брака чрез една „по-кратка процедура, всеки път когато молбата е представена от двамата съпрузи или от един от тях със съгласието на другия“. Но също всеки път, когато „основава на факти и хора, подкрепени от свидетелства или документи, които не изискват едно по-внимателно разследване и открояват невалидността на брака“. Във всяко решение страните ще бъдат предупредени за моралните и граждански задължения, „един към друг и към децата“.

Сред обстоятелствата за провеждането на кратък процес, се посочват например: „онази липсва на вяра, която може да породи симулация в консенсуса или грешка, която определя волята, краткостта на съпружеското съжителство, извършен аборт, за да се предотврати прокреацията, упоритото запазване на извънбрачна връзка по време на брака или непосредствено след него, умишлено укриване на безплодие или тежка заразна болест или деца родени от предишна връзка или лишаване от свобода, причина за встъпване в брак изцяло несъвместима със съпружеския живот или непредвидена бременност на жената, физическо насилие, за да се вземе насила съгласието, липсата на психическо здраве, доказано с медицински документи“.

svt/ rv