Три монахини, мъченици за вярата, провъзгласени за блажени в Испания

Църквата се сдоби с три нови блажени, три испански монахини от Института на Свети Йосиф в Жирона, убити от омраза към вярата, по време на Испанската гражданска война през 1936 г. Ритуалът по беатификацията се състоя в Жирона, Каталуня в присъствието на папския представител, кардинал Анджело Амато, префект на Конгрегацията за процесите на светците.

Сестра Фидела Олер, сестра Жозефа Монрабал Мантанер и сестра Факунда Маргенат са три монахини - медицински сестри от Института на Свети Йосиф в Жирона, основан през 1870 г. от преподобна Мария Гай Тибау, които избират да посветят целия си живот на болните. В тях те виджат лицето на Исус на кръста. Три обикновени монахини, „жени от народа“, без политически намерения - посочва кардинал Амато, – жертва на кървавите антихристиянски гонения, които сполетяха Испания през лятото на 1936 г., по време на които загубиха живота си повече от десет хиляди католици, включително повече от шест хиляди епископи, свещеници и богопосветени, убити, единствено заради вярата им. Повече от 70% от испанските църкви са разрушени.

Животът на трите монахини протича в анонимността на болничните отделения и в домовете на болните нуждаещи се от грижа и утеха: те го приемат „с жертвоготовност и радост“, подчертава кард. Амато. Те не вършеха нищо лошо, единствено добро. Бяха невинни. Не бяха заплаха за никого. „Насилието и омразата на преследванията, изтръгна животът им от тишината”. Републиканските милиции, вдъхновени от марксизма, изтезават и убиват трите монахини през август 1936 г. Сестра Фидела на 67 г., сестра Факунда на 60 и сестра Жозефа на 35. И трите умират, прощавайки на убийците си. Те са сред първите мъченици на Испанската гражданска война.

Кардинал Амато припомня обстоятелствата около смъртта им: В началото на преследванията от 1936 милиционери влизат в манастира, изгонват монахините и унищожават дома им, изгарят параклиса с всичко в него, картини, снимки, книги. Сестра Жозефа търси убежище при семейството си, вземайки със себе си и майка Фидела, която също е в опасност. В нощта на 28 август, 1936 милиционерите залавят двете сестри и ги отвеждат в района на село Хереса, където ги измъчват и убиват.

Сестра Факунда, продължава кардиналът, остава, в дома на тежко болния Хоакин Моралес Мартин, по настояване на семейството на болния. Портиерът на сградата, обаче, я предава на милиционерите, които, вечерта на 26 август 1936 г., залавят сестра Факунада, блъскат я надолу по стълбите и я влачат до камиона ранена и кървяща. Завеждат я на едно отдалечено място, наричано Хиподрума и я убиват. „Това са историите на три жени, унижени и измъчвани от безумието  на палачите си. Човешките същества, когато не се ръководят от светлината на истината, губят ума си и извършват позорни деяния“, отбелязва префектът на Конгрегацията за светците.

С беатификацята на тези свои героични дъщери Майката Църква не желае да покаже ненавист към техните гонители, изтъква префект кард. Амато, а желае да благодари на Бог за смелостта на тяхното свидетелство. Те имаха мъдростта да приемат земния живот като прелюдия към вечния живот.

Днес също християните са най-преследваното малцинство в света, посочва кардиналът, „и са тези, за които медиите говорят най-малко. Някои статистически данни показват, че християните, убити пряко или косвено поради вярата си, са повече от сто хиляди годишно, един на всеки пет минути. Това ни напомня, че Християните от всяка епоха са призовани да дадат свидетелство за вярност и смелост. Не става въпрос - поне за тези, които живеят в свободни и спокойни общества – за някакво изключително свидетелство, с кървава жертва на живота си. Става въпрос по-скоро, за ежедневното и делнично свидетелство на вярност към Исус, на общение с Него, вслушване в думите Му на живот и истина“.

Посланието, което трите мъченици отправят към своите сестри по целия свят, посочва в заключение кардинал Амато, „сестрите на Свети Йосиф от Жирона в Испания, Руанда, Венецуела, Мексико, Колумбия, Италия, Франция, Аржентина, Екваториална Гвинея, Камерун, Демократична република Конго, Еквадор, Перу - е да останат верни на човешките и християнски ценности и на харизмата с която бе основан Институтът: зачитане на живота, пълноценна грижа за пациентите, цялостно евангелско свидетелство. Това са здрави ценности, които изискват продължителни ежедневни усилия и жертви. Тези ценности са най-добрата противоотрова срещу смъртоносния вирус на безделието, безразличието и безчовечността“.

bp/ rv