Папата: смирението и изумлението отварят сърцето за срещата с Исус

Способността да се признаем за грешници ни предразполага към изумлението от срещата с Исус. Това посочи Папа Франциск в размишлението на утринната литургия в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана, в деня в който Католическата църква възпоменава Свети Григорий Велики, Папа е Църковен учител.

Светият Отец коментира евангелският откъс предложен от литургията, разказващ за чудотворния улов, с Петър, който хвърля мрежите си, доверявайки се на думите на Исус, въпреки цялата нощ прекарана в морето без дори да хване една риба (Лука 5, 1-11). Позовавайки на евангелието за деня, Папата се спря на вярата като среща с Господ. Преди всичко, каза Папа Бергольо, „харесва ми да си мисля, че голяма част от времето си Исус прекарва по улиците с хората; след това вечер се оттегля, за да се моли; но преди всичко се среща с хората и ги търси“. Ние може да срещнем Господ по два начини, посочи Папата. „Първият е този на Петър, на апостолите и на народа“:

„Евангелието използва една и съща дума за хората, за народа, за апостолите и за Петър, когато се срещат с Господ: те са „изумени, смутени, удивени“. Народът слушаше Исус и бе изумен, като казваше: „Този говори с власт. Нито един човек не е говори така“. Но друга група хора, които се срещаха с Исус не позволяваха изумлението да влезе в сърцата им: те слушаха Исус и правеха своите сметки. Това бяха законниците: „Умен е, казва истинни неща, но не са подходящи за нас“. Правеха си сметките и се дистанцират“.

Дори злите духове– отбеляза Папа Бергольо  - изповядваха, че Исус е „Сина Божий“, но също като законниците и фарисеите „не бяха способни на изумление, бяха затворени в тяхната самодостатъчност и високомерие. Петър разпознава, че Исус е Месията,но изповядва също, че е грешник“:

„Злите духове казват истината за Исус, но за тях не казват нищо. Не могат: високомерието е толкова голямо, че им пречи да го кажат. Законниците казват: „Този е умен, той е интелигентен равин, върши чудеса!“, но не казват: „Ние сме високомерни, ние не сме достатъчни, ние сме грешни“. Неспособността да признаем, че сме грешници ни отдалечава от истинското изповядване на Исус Христос. Това е разликата“.

Това е съществуващата разлика между смирението на митара, който се признава за грешник и високомерието на фарисеина, който говори само добро за себе си:

„Способността да признаем, че сме грешници ни отваря към изумлението от срещата с Исус Христос, истинската среща. В нашите енории, общности, между богопосветените, колко от тях са способни да кажат, че Исус е Господ? Много! Но е трудно да се каже искрено: „Аз съм грешник“. По-лесно е да се каже за другите! За да се стигне до истинската среща с Исус е необходима една двойна изповед: „Ти си Син Божий, а аз съм грешник, но не на теория, а конкретно“.

Папа Франциск подчерта, че Петър забравя за изумлението от срещата му с Исус и се отрича от Господ: „Но тъй като е смирен, позволява на Господ го срещне и когато техните погледи се кръстосват, той заплаква и изповядва отново: „Аз съм грешник“:

„Нека Господ ни дари благодатта да Го срещнем, но също да Му позволим да ни срещне. Нека ни дари благодатта на изумлението от срещата и благодатта да изповядаме: „Ти си Христос, Сина на живия Бог. Аз съм грешник“.