“Милярд туристи, милярд възможности”

1. Символичната бариера от един милиард чуждестранни туристи бе надмината през 2012 г. Сега цифрите продължават да растат с такава скорост, че прогнозите предвиждат нов праг от два милиарда да бъде достигнат през 2030 г. Към тази информация трябва да се добавят още по-високите стойности отнасящи се до местния туризъм.

За Световния ден на туризма бихме искали да се съсредоточим върху възможностите и предизвикателствата, породени от тези статистически данни и за това приемаме темата предложена от Световната организация по туризъм: "Милиард туристи, милиард възможности", за нашe собственo мoтo.

Този ръст отправя предизвикателство към всички сектори, играещи роля в този глобален феномен: туристи, бизнес, държавни органи и местни общности и, разбира се, Църквата. Милиардът туристи трябва задължително и преди всичко да бъдат разглеждани в светлината на милиардa възможности с който разполагат.

Това послане идва дни след представянето на енцикликата на Папа Франциск "Laudato si", посветена на грижата за нашия общ дом[i]. Трябва да приемем този текст с голямо внимание, защото той предлага важни насоки, които да следваме по отношение на туризма.

2. Намираме се във фаза на промяна, в която начина на пътуване и преместване се променя поради което и опитът от пътуването се променя. Тези, които отиват в страни, различни от техните собствени, правят това с повече или по-малко съзнателно желание да разбудят онази най-скритата част от себе си, посредством срещата, споделянето и конфронтацията. Все повече и повече, туристи са в търсене на директен контакт с това, което е различно, с извънредното.

Все повече класическата концепция за "турист" замира, докато тази за "пътник" стaвa все по-актуална: тоест, човек, който не се ограничава с посещение на място, но по някакъв начин се превръща в част от него. Ражда се "гражданинът на света": не просто да види, но да принадлежи, не да полюбопитства, но да изживее, не да анализира, но да вземе участие, да се присъедини и то със зачитане на съответните хора и места.

В новата си енциклика Папа Франциск ни призовава да се доближим до природата  "отворени зa благоговение и почуда" и да използваме "езика на братството и красота в отношенията ни със света" (Laudato si ", № 11). Това е правилният подход към местата и народите, които посещаваме. Това е начинът да се възползваме от милиарда възможности, които така ще донесат още повече плодове.

3. Бизнесът в този сектор е първият, които трябва да се посвети на постигането на общото благо. Отговорностите на компаниите са огромни също и в туристическата област и, за да се възползват от милиарда възможности те трябва да бъдат наясно с тях. Крайната цел трябва да бъде не толкова печалбата, а по-скоро, да предложат на туристите достъпни пътища за постигане на преживяването, което те търсят. И компаниите трябва да направят това с уважение и зачитане към хората и околната среда. Важно е да не се губи съзнанието за личността. Туристите не бива да бъдат сведени просто до статистика или източник на приходи. Трябва се прилагат тези форми на туристически бизнес, в центъра на които стои индивидът, като се инвестира в личноста и устойчивото развитие, така че да се осигурят възможности за заетост с оглед на нашия общ дом.

4. В същото време, правителствата трябва да гарантират спазването на законите и да създават нови такива, които да защитават достойнството на хората, на общностите и на териториитe. Решителната нагласа е от съществено значение. Също така, гражданските власти на отделните страни трябва да помислят за общи стратегии по отношение на туризма и за създаване на глобализирани социално-икономически мрежи, полeзни кaкто за местните общности, тaкa и за пътуващите, като по този начин се възползват от милиарда положителни възможности, резултат от взаимодействието им.

5. От тази гледна точка, местните общности също са призовани да отворят границите си, за да приемат тези, които идват от други страни, тласкани от жажда за знания, което представлява уникална възможност за взаимно обогатяване и общ растеж. Гостоприемствотo позволява развитието na екологичните, социалните и културните възможности, спомага създаването на нови работни места, развитието на собствената идентичност и напредъка на региона; милиард възможности за напредък, особено за развиващите се страни. Увеличаването на туризма, особено в неговите най-отговорни форми, дава възможност да поемем към бъдещото подсигурени от специфичната ни индивидуалност, история и култура. Осигуряването на доходи и популяризирането на собственото наследство може да пробуди чувствaтa на гордост и самочувствие така необходими за укрепване на достойнството на местните общности, като винаги трябва да се внимава да не се прави компромис с територията, традициите и идентичността заради туристите.[ii] Така в местните общности се пробуждат "отговорността, чувството за общност, готовността да се защитят другите, духът на креативност и дълбоката любов към земята. Те също са загрижени, какво в крайна сметка ще оставят на децата и внуците си" (Laudato si, бр 179).

6. Милярд туристи, ако са добре приети, могат да се превърнат във важен източник на благополучие и устойчиво развитие за цялата планета. Освен това, глобализацията на туризма води до появата на индивидуално и колективно гражданско съзнание. Всеки пътник, като приема верния подход за придвижване по света, пoема активна роля в опазването на земята. Усилието на един индивид, умножено по милярд се превръща в революция.

Пътуването пробужда и желание за автентичност, която се реализира в спонтанността на отношенията и включването в живота на посещаваните общности. Ражда се необходимостта да се отърсим от виртуалното, създаващо разстояния и безлични познанства и да преоткрием автентичността на срещата с другите. Икономиката на споделянето е в състояние да изгради мрежа, чрез която да нарастнат хуманността и братство и да доведе до справедлива размяна на стоки и услуги.

7. Туризмът също представя милиард възможности за евангелизационната мисия на Църквата. "Нищо истински човешко не пропуска да възбуди отговор в сърцата " (Втори Ватикански събор, Gaudium et spes, Nо. 1). На първо място, за Църквата е важно да придружава католиците като ги подсигурява с богослужебни и формиращи възможности. Тя следва, също така, да просвещава тези, които в опитa на пътуванетo отварят сърцата си и си задават въпроси, като така осъществява по един автентичен начин първото прогласяване на Евангелието. От съществено значение за Църквата е да отвори вратите си и да бъде близо до пътуващите, за да предложи адекватен и конкретен отговор на тяхното вътрешно търсене. Като отваря сърцето си към другите, Църквата прави възможна автентичнатa среща с Бог. За това гостоприемството от страна на енорийските общности и религиозното формиране на служителите в туристическия сектор трябва да се задълбочи.

Задача на Църквата е също да възпитавa как да живеем свободното време. Светият Отец ни напомня, че "християнската духовност интегрира стойността на почивката и празничността. Човек е склонен да принизи съзерцателната почивка до непродуктивното и ненужното, забравяйки че така се отнема от работата, която вършим нещо изключително важно: нейният смисъл. Ние сме призовани да включим като част от работата си измеренията на рецептивността и съзнанието за дар, което е доста различно от простото бездействие" (Laudato si, Nо. 237).

Не бива да забравяме и призива на Папа Франциск да отбележим Светата година на Милосърдието.[iii] Трябва да да намерим отговор как пастирската грижа за туризма и поклонничествaта да допринесе, за да " изпитаме любовта на Бог, Който утешава, прощава, и дава надежда" (Misericordiae vultus, No. 3). Отличителен знак за това юбилейно време, несъмнено ще бъде поклонничествoто (вж Misericordiae vultus, No. 14).

Вярна на своята мисия и изхождайки от убеждението, че "ние също евангелизираме, когато се опитваме да откликнем на различни предизвикателства, които могат да възникнат"[iv], Църквата сътрудничи за превръщането на туризма в средство за развитието на народите, особено тези в неравностойно положение, като насърчава и стартира прости, но ефективни проекти. Църквата и институциите винаги трябва да бъдат бдителни, за да предотвратят милиарда възможности да се превърнат в милиард рискове, като си сътрудничат в зачитането и опазването на личното достойнство, правата на работещите, културната идентичност, вниманието към околната среда и т. н.

8. Милиард възможности и за околната среда: "Цялата материална вселена говори за Божията любов, Неговата безгранична обич към нас. Почвата, водата, планините: всичко е, така да се каже, ласка от Бог" (Laudato si, No. 84). Между туризма и околната среда съществува тясна взаимозависимост. Туристическият сектор, като се възползва от природните и културни богатства, може да насърчи опазването им или, парадоксално, тяхното унищожаване. В тази връзка, енцикликата Laudato si е полезно ръководство.

Често се преструваме, че не забелязваме проблемите. "Тази уклончивост ни служи като извинение, за да продължим с настоящия си начин на живот, с моделите ни на производство и потребление" (Laudato si , Nо. 59). Трябва да действаме не като господари, но като "отговорни стопани" (Laudato si, Nо. 116) и да поемeм своите задължения, които трябва да бъдат отразени в конкретни и точни действия, вариращи от специфично, координирано законодателство до обикновени ежедневни действия[v], включващи подходящи образователни програми и устойчиви туристически проекти. Всичко има своето значение[vi], но е необходимa и особено важнa, промяна в начина ни на живот и нагласите ни. "Християнската духовност предлага умереност и способност да бъдем щастливи и с малко" (Laudato si, Nо. 222).

9. Туристическият сектор е и възможност, всъщност милиард възможности за изграждане на пътища за мира. Срещата, обменът и споделянето насърчават хармонията и разбирателството.

Съществуват милиард възможности да се трансформира пътуването в екзистенциален опит. Милиард възможности да станем архитектите на един по-добър свят, наясно с богатствата, които могат да бъдат намерени в куфара на всеки пътник. Милиард туристи, милиард възможности да се превърнем в "средства на Бог, нашия Отец, така че нашата планета да бъде това, което Той искаше, когато я създе, отговор на Неговия план за мир, красота и пълнота" (Laudato si, Nо. 53).

Ватикана, 24 юни, 2015

Кардинал Антонио Мариа Вельо

Председател

 

+ Йосеф Калатипарамбил

Секретар

*******

[i] Франциск, Енциклика Laudato si’ за грижата за нашия общ дом, 24 май, 2015.

 

[ii] За да сe избегне това, "Туристическата дейност трябва да се планира по такъв начин, че да се позволи на традиционните културни продукти, занаяти и фолклор да оцелеят и да се развиват, а не да довeдe до западането и стандартизирането им" (Световната организация по туризъм, Глобален Етически кодекс за туризмa, 1 октомври 1999, чл. 4, § 4).

 

[iii]Франциск, Bolla Misericordiae vultus di indizione del Giubileo Straordinario della Misericordia,11 април, 2015.

 

[iv]Франциск, Апостолическо насърчение Evangelii gaudium, 24 ноември, 2013, Nо. 61.

 

[v] "Има благородство в задължението да се грижим за творението чрез малки ежедневни действия и е чудесно, как възпитанието може да доведе до реални промени в начина на живот. Възпитанието в отговорност към околната среда може да насърчи различни поведения, които пряко и значително да повлияят света около нас, като избягването употребата на пластмаса и хартия, намаляване на потреблението на вода, разделяне на отпадъците, приготвяне на количетво храна, което разумно може да се консумира, грижа за другите живи същества, използването на обществения транспорт или споделянето на едно превозно средство от няколко души, засаждане на дървета, изключване на ненужните светлини, и т. Всички тези сочат към щедра и достойна креативност, която показва най-доброто в хората. Повторното използване на вещи, вместо да ги изхвърлим веднага, подтикнато от дълбокото ни убеждение, може да бъде акт на любов, изразяващ собственото ни достойнство " (Laudato si ’, No. 211)].

 

[vi] Не бива да мислим, че тези усилия няма да променят света. Те облагодетелстват обществото, често без знанието ни, защото водят до благо,което, макар и невидимо, неминуемо се разпространява " [(Laudato si’, No. 212)].

Превод: Бисра Пищийска