Папа Франциск: в семейството се научаваме да се молим на Бога с любов

„Семейството е привилегированото място, където можем да се научим да се молим на Бог непринудено и с топлота. Тази е  най-добрата молитва, която не се нуждае от много думи и жестове“. Това посочи Папа Франциск на днешната генерална аудиенция, посветена на връзката семейство – молитва. Папа Бергольо проведе своята стотна генерална аудиенция от началото на понтификата си.  

Да се молим на Бог с цялото си сърце зависи изцяло от нашето усещане за  молитвата. А усещането зависи както от личното ни отношение към Него, така и от семейното отношение. През настоящия месец август, в катехизиса на Папа Франциск имаше размисли в три аспекта от семейния живот: празникът, трудът и молитвата.

По повод на молитвата, преди да говори за споделяната семейна молитва, Папа Бергольо отбеляза индивидуалното усещане и изживяване на молитвеното време. Той каза, че е добре да се надяваме, че „Бог ще ни помогне в трудностите, добре е да се чувстваме длъжни, че трябва да му благодарим. Всичко това е правилно. Но обичаме ли поне малко Господ? Вълнува ли ни, разнежва ли ни мисълта за Бог?“:

„Усещаме ли Бог като милувка, която ни крепи в живота и която е най-важната? Милувка, от която нищо не е в състояние да ни отдели, дори и смъртта? Или чувстваме Бог само като велико Същество, като Всевишен, който е създал всичко, Съдник, който контролира всяко действие? Всичко това, разбира се, е вярно. Но само когато Бог е най-скъпото от всичките ни скъпи неща, смисълът на тези думи е пълен… Не е ли впечатляващо, че Бог ни обича с бащинска любов? Това е толкова хубаво, толкова хубаво!“.

Папата отбелязва, че ако не „подхранваме в сърцето си нежната обич към Бог, ще можем да умножаваме думите като езичници, или да показваме нашите ритуали както са правили фарисеите, без обаче да съхраняваме онази топлина, която чистосърдечната молитва разпалва в сърцето:

„Сърце, изпълнено с любовта към Бог, превръща молитвата в  безмълвна мисъл, или в молба пред свята икона, или в целувка, изпратена на църквата. Хубаво е, когато майките учат малките си деца да пращат целувка на Исус или на Дева Мария. Колко нежност има във всичко това! В такъв момент детското сърце се превръща в място за молитва“.

Светият Дух запалва любяща привързаност към Бог, която кара да Го наричаме „Отец“. Папата посочи, че „в семейството се научаваме да ценим този дар на Светия Дух“.

„Който има семейство, бързо се научава да решава уравнението, което дори и големите математици не могат да решат: в 24 часа се поместват 48! Наистина е така! Има майки и бащи, които биха могли да спечелят Нобелова награда затова. За 24 часа те вършат неща за 48 часа! Не знам как правят това, но работят и го правят! Има много работа в семейството! Същността на молитвата предава времето на Бог, излиза от кошмара на ежедневието, в което никога няма време, намира спокойствието за необходимите неща и открива радостта на неочакваните дарове“.

Папа Франциск в заключение посочи два примера от Евангелието –  Марта и Мария, сестрите, които „възприеха от Бог хармонията на семейния живот“, тоест „красотата на празника, ведрината на труда, същността на молитвата“:

„Молитвата избликва от близостта с Божието слово. Тази близост налице ли е в нашето семейство? Имаме ли си в къщи Евангелие? Четем ли го понякога заедно?... Прочетеното и осмислено в семейството Евангелие е като вкусния хляб, храни сърцата на всички“.

man / rv