Папската визита и латиноамериканските жени

По повод на апостолическото пътуване на Папа Франциск до Еквадор, Боливия и Парагвай през юли т.г., католическият ежедневник „Осерваторе Романо“ бе посветил месечното си приложение, на латиноамериканските жени. „Персонажи, жени – от политиката до защита на човешките права, от науката до изкуството, наложили закони и прехвърлили епохи“, пише Силвина Перец в приложението „Жени, църквата по света“. Ригоберта Менчу, Нобеловата награда за мир (1992), Естела Карлото, несъкрушим лидер на смелите абуелас („баби“) от Плаца де Майо. Латиноамериканските жени в края на 70-те години на 19 в.„играят невероятно ясна, конкретна и ефективна  политическа роля, семето, което ще се заздрави настоящата демокрация на страните от Южна Америка“. Сесилия Ромеро, една от племенничките на монс. Оскар Ромеро, убит по време на литургия на 24 март 1980 пред катедралния храм в Сан Салвадор и обявен за блажен на 23 май т.г., разказва как „тогава, 18 годишна, е трябвало да получи от своя чичо, епископ, диплома при завършване на гимназия. „Този момент не се превърна никога в действителност“. Животът й е бил белязан от уникална праволинейност от духовните ценности, в които вярва, вярата й, ежедневния й живот. Нейното чувство за благотворителност се простира и върху онези, които я преследват, и на които проповядва обръщане към доброто“.

Беатрис Гонзалес де Бозио от католическия университет “Nuestra Señora de la Asunciòn”, говори за Парагвай, „ страната на жените“, припомняйки  „Великата война“  или „Войната срещу Тройния съюз“, „най-драматичния и кървав период“ от историята на Латинска Америка, наречен още „американски геноцид“ (1865-1870). Беатрис Гонзалес призовава: „Нека съвременните жени да получат онова  признание, дадено им от Папа Франциск“. По време на войната е избито 90 % от мъжкото население на страната: за Ромина Табоада Тонина, от посолството на Парагвай към Светия Престол, матриархатът е онзи, който съхранява „Парагвай от изчезване“. Жените, независимо, че командирите на Тройния съюз „искат да избият парагвайците, още преди да се родят“, правят избора да родят деца и да възстановят парагвайското семейство“. Ромина Табоада заключава:  „150 години по-късно, привързаността на Папа Франциск към онези жени, ни позволява да се срещнем отново, да се оценим по достойнство и да си припомним нашите корени, да се опитаме да излекуваме раните“.

Екип от катехисти от енорията Св. Франциск от Асизи в Окопила (Хуанкайо, Перу) свидетелстват за мизерията на жените от Андите. Лишени от права „въпреки, че те са отговорните за семейната прехрана“, са подложени на физически, психически и сексуален тормоз. Едва 28 % получава гимназиално образование, а само 67 % - има право на медицинско обслужване.

an / oss_rom