2015-08-11 00:00:00

Митрополит Зизюлас: екология и икуменизъм


Продължава ехото от публикацията на новата енциклика Laudato  si на Папа Франциск. Много епископски конференции по света изразиха своята благодарност към Светия Отец, придружена от  мнения и предложения.  Организации от различни социални области и конфесии също подкрепиха енцикликата с петици и апели за една по-хуманна екология за опазване на Божието Творение. При представянето на енцикликата митрополит Йоан Зизюлас, представител на Вселенската патриаршия и Православната църква, изтъкна икуменическото измерение на Laudato si и как екологичия проблем поставя разделените християни пред общо предизвикателство, което трябва да посрещнат заедно. Предлагаме пълния текст от изказването на митрополит Зизюлас:

Въвeдение

Бих искал да изразя дълбоката си благодарност за честта да бъда поканен да взема участие в представянето на новата енциклика на Негово Светейшество Папа Франциск "Laudato si", посочва Пергамският митрополит Йоан Зизюлас в коментара си за енцикликата Laudato si на Пaпа Франциск по време на представянето и на 18 юни в новата Синодална аула във Ватикана. За мен също е голяма чест, че Негово Светейшество Вселенският патриарх Вартоломей, ме натовари да Ви предам личната му радост и удовлетворение от издаването на енцикликата. Както някои от вас може би знаят, Вселенската патриаршия бе първата в християнския свят, която привлече вниманието на световната общественост към сериозността на екологичния проблем и задължението на Църквата да изрази своята загриженост и да се опита да допринесе, пoсредствoм духовнитe средства с които разполага, за опазването на нашата естествена среда. Така, още през 1989 г., Вселенският патриарх Димитриос издаде енциклика към вярващите християни и към всички хора с добра воля, в която той подчерта сериозността на екологичния проблем и неговите богословски и духовни измерения. Издаването и бе последвано от поредица дейности, като международни конференции на религиозни лидери и научни експерти, семинари за млади хора и представители на Църквата и т.н., под патронажа на Вселенския патриарх Вартоломей, за насърчаване на екологичното съзнание особено сред християните нo и в обществото като цяло.

Ето защо публикуването на Laudato si е повод за голяма радост и удовлетворение сред православните и от името на всички тях, посочва митрополит Йоан, искам да изразя дълбока благодарност към Негово Светейшество, че издигна авторитетния си глас, за да привлече вниманието на света към спешната необходимост от защита на Божието творение, от щетите, нанесени му от нашето поведение и отношението ни към природата. Тази енциклика идва в критичен момент в човешката история и несъмнено ще има световен ефект върху съзнанието на хората.

Тези, които прочетат енцикликата, ще бъдат впечатлени от дълбочината и обхвата с които се третира екологичният проблем и с които е представена неговата сериозност, заедно с конкретни идеи и предложения за подходящи действия, необходими, за да отговорим адекватно на неговитe последствия. На страниците и има идеи за всички: учени, икономисти, социолози и най-вече за вярващите. Моите коментари ще бъдат ограничени до богатството на богословската мисъл и духовността на енцикликата. Времето и мястото на ми позволяват да отдам пълна заслуга за начина по които са представени тези аспекти, подчертава Пергамският митрополит. Ще се огранича до следните точки:

а) Богословското значение на екологията

б) Духовното измерение на екологичния проблем; и

в) Икуменичното значение на Енцикликата.

1. Богословие и екология

Каква е връзката между екологията и богословието? В традиционните ръководства по богословие едва ли има място за екология и същото важи за учебните планове на богословските школи, католически, православни или протестантски, посочва Зизюлас. Енцикликата посвещава цяла глава (гл. 2) на дълбоките екологични измерения на християнското учение за сътворението. Тя посочва, че според Библията "човешкият живот се базира на три основни и тясно преплетени взаимоотношения: с Бог, с ближния и със самата земя" (пар. 66). Последното взаимоотношение, т.е. със земята, много често се пренебрегва от християнското богословие до такава степен, че американският историк Лин Уайт, в известната си статия в списанието Scientist (1967), обвинява християнското богословие, че е отговорно за модерната екологична криза. И действително, често в християнското богословие човешкото същество е въздигнато до такава степен над материалното творение, че то остава третирано като материал единствено за задоволяване на хорските нужди и желания. Човешкото същество е де-натурализирано и в своитe злоупотреби и изопачаване на библейската повеля към първата човешка двойка - "Плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я" (Битие1:28) - човечеството е насърчавано да използва материалното творение неограничено, без зачитане на неговата цялост или неговата святост.

Това отношение към творението не само че доведе до злоупотреба с библейското учение, но в същото време противоречи на основните принципи на християнската вяра. Един от тях е вярата във въплъщението на Христос. Като прие човешката природа, Божият Син пое материалното творение в неговата цялост. Христос, чрез Въплъщението, дойде да спаси цялото творение, не само човечеството. Според свети Павел: "Всички твари заедно стенат и се мъчат досега"(Рим. 8:22-23), очаквайки спасението си чрез човечеството.

Другият основен принцип на християнската вяра, който има важни екологични последици се отнася до самото сърце на Църквата, коeто е Светата Евхаристия изтъква Пергамският митрополит. В отслужването на Евхаристията, Църквата предлага на Бог материалния свят под формата на хляба и виното. В това Тайнство пространството, времето и материята са осветени; те се издигнати към Твореца с благодарност, като Негови дарове за нас. Творението е тържествено видяно като дар от Бог и хората, вместо като негови притежатели са предопределени за негови свещеници, които го издигат до светостта на божествения живот. Това ни напомня за вълнуващите думи на свети Франциск от Асизи, с които започва енцикликата: "Хвала на теб, Господ мой, чрез нашата Сестра, Майка земя". Както посочват Свети Григорий Палама и други гръцки отци, цялото творение е пропито с Божието присъствие, чрез неговите божествени енергии. Всичко прогласява Божията слава, казва псалмистът, а човешкото същество е начело на този космически хор на прослава на Твореца като свещеник на творението. Този начин на разбиране на мястото и мисията на човечеството в творението се споделя от Източната и Западната християнски традиции и е от особено значение за култивирането на екологическия етос.

2. Духовно измерение

Както личи ясно от енцикликата, екологичната криза е по същество духовен проблем, подчертава митрополит Йоан. Праведната връзка между човечеството и земята или неговата естествена среда, бе разрушена с падението, както извън така и вътре в нас и това разкъсване е грях в същността си. Сега Църквата трябва да въведе в своето учение за греха съзнанието за грях срещу околната среда или екологичния грях. Покаянието трябва да се разшири така че да обхване също щетите, които нанасяме на природата като индивиди и като общества и трябва да бъде вкоренено в съвестта на всеки християнин, който е загрижен за собственото си спасение.

Разкъсванетo на връзката между човечеството и природата се дължи на повишаването на индивидуализма в нашата култура. Преследването на индивидуалното щастие се превърна в идеал на нашето време. Екологичният грях се дължи на човешката алчност, която заслепява мъжете и жените до такава стeпен, че тe игнорират и пренебрегват основната истина, а именно, че щастието на индивида зависи от отношенията му с останалата част от човешките същества. Налице е социално измерение в екологията, което енцикликата представя с яснота. Екологичната криза върви ръка за ръка с разпространението на социалната несправедливост. Не можем да се изправим успешно пред едната, без да се занимаем и с другата.

Екологичният грях е грях не само срещу Бог, но и срещу ближния. И е грях не само срещу другитe ни съвременници, но също така - и това е със сериозни последствия - срещу бъдещите поколения. Унищожавайки нашата планета, за да задоволим алчността си за щастие, ние завещаем на бъдещите поколения един свят, непоправимо повреден, с всички негативни последици, които ще окаже върху живота им. За това трябва да действаме отговорно към нашите деца и тези, които ще ни последват в животa.

Всичко това можем да опишем като един вид екологичен аскетизъм, посочва представителят на Вселенската патриаршия. Следва да се отбележи, че най-значимите фигури на християнската аскетична традиция бяха чувствителни към страданията на всички същества. Личности, подобни на Свети Франциск от Асизи, изобилстват в монашеската традиция на Изтока. Има истории за живота на светците в пустинята, които представят аскетизма като плач за страданието или смърт на всяка твар и описват този живот като мирно съвместно съществуване дори с дивите животните. Това не е романтизъм. Този светоглед извира от любящо сърце и убеждението, че между естествения свят и нас съществува органично единство и взаимозависимост, която ни кара да споделяме обща съдба, точно както имаме един и същ Творец.

Аскетизмът е нежелана идея в днешната ни култура, която измерва щастието и напредъка с увеличаването на капитала и потреблението. Би било нереалистично да се очаква нашите общества да приемат аскетизма по начина по който Свети Франциск и пустинните отци на Изток го живяхa. Но духът и характерът на аскетизма може и трябва да се приемат, ако искаме планетата ни да оцелее. Сдържаност и внимание при потреблението на природните ресурси е реалистично отношение и трябва да бъдат намерени начини да се сложи ограничение на огромните загуби и прахосване на естествени материали. Технологиите и науката трябва да посветят усилията си на тази задача. Голяма доза вдъхновение и помощ, в това отношение, могат да бъдат извлечени от самата енциклика.

И накрая, духовността трябва да проникне в екологичния ни етос чрез молитватa. Енцикликата предлага прекрасни примери за това как да се молим за защитатa на Божието творение. Сред молитвите, споменати в края на енцикликата, изтъква Зизюлас, намирам следната особено вълнуваща:

Боже, донеси изцеление в живота ни,

За да можем да защитим света, а не да го плячкосваме

за да можем да сеем красота, а не замърсяване и унищожение.

Докосни сърцата

на онези, които търсят единствено печалба

за сметка на бедните и на земята.

Научи ни да откриваме ценността на всяко нещо,

да бъдем изпълнени с благоговение и съзерцание,

да признаем и приемем, че сме дълбоко единени

с всяка твар по пътя ни към Твоята безкрайна светлина.

Тук бих искал да спомена, че Вселенската патриаршия реши, още през 1989 г., до посвети 1 септември на молитва за околната среда, напомня Пергамският митрополит. Тази дата, според православния литургичен календар още от византийско време, е първият ден на литургичната година. Литургичната служба за този ден включва молитви за творението и Вселенската патриаршия поръча на съвременен песнописец от Атон да композира специални химни за този ден. Така всяка година, за православните, 1 септември е посветена на околната среда. Защо тази дата да не стане ден за такава молитва за всички християни? Това би било стъпка към по-нататъшното зближаване между тях.

Това ме довежда до последния ми коментар на папската енциклика, а именно нейното икуменично значение.

3. Икуменичното значение на Енцикликата

Според мен съществуват три измерения на икуменизма, посочва Митрополит Зизюлас. Първият можем да наречем Икуменизъм във времето, израз често използван от един от най-големите православни богослови на миналия век, покойният Отец Георги Флоровски. С това имамe предви усилията на разделените християни да се обединят въз основа на общата си Традиция, учението на Библията и Светите отци. Това е предмет на богословски диалог, които се случва в Икуменическото движение на нашето време и изглежда преобладаващата форма на икуменизма.

В същото време икуменизъм в пространството също се практикува в различни международни институции, като например Световният съвет на църквите и подобни световни организации, които обединяват разделените християни, така че различните културни контексти в които те живеят, да могат да бъдат взети под внимание при търсенето на единство. Това събирa християнитe от Азия, Америка, Европа, Латинска Америка и т.н. - израз на универсалността на Християнската църква.

Към тези две измерения, които доминират Икуменическата сцена за последните сто години трябва да добавим, трето, което обикновено се пренебрегва, а именно това, което аз бих нарекъл екзистенциален икуменизъм. С това имам предвид усилието да се изправим заедно пред най-дълбоките екзистенциални проблеми, които засягат цялото човечество - не просто на определени места или определени класи. Екологиятa без съмнение е най-очевидният кандидат в този случай.

Вярвам, че значимостта на папската енциклика Laudato si не се ограничава до предмета на екологията като такава. Виждам в нея важно икуменическо измерение в това, че събира разделените християни пред една обща задача, пред която те трябва да се изправят заедно. Живеем във време, когато основните екзистенциални проблеми надхвърлят традиционните ни разделения и ги релативизират почти до точката на изчезване, изтъква Митрополит Йоан. Да отправим поглед, например, към това, което се случва днес в Близкия изток: дали тези, които преследват християните там ги питат към коя църква или деноминация принадлежат? Християнското единство в тези случаи е, де факто, реализирано от преследването и пролятата кръв - икуменизъм на мъченичеството.

Заплахата от екологична криза по подобен начин заобикаля или надхвърля традиционните ни разделения. Опасността заплашваща общия ни дом, планетата, на която живеем, е описана в енцикликата по начин, не оставящ съмнение за екзистенциалния риск пред който сме изправени. Този риск е общ за всички нас, независимо от нашата църковна или деноминационна идентичност. Нашите усилия за предотвратяване на катастрофалните последици от сегашната ситуация трябва да бъдат споделени. Енцикликата на Папа Франциск, подчертава в заключение Пергамският митрополит Зизюлас, е призив за единение - единение в молитватa за околната среда, в общото Евангелие на сътворението, в обръщането на сърцата ни и на начина ни на живот, за да зачитаме и обичаме всички и всичко, дарено ни от Бога. И ние сме благодарни за това. и ще отговорим с "Амин", извиращ от дъното на сърцата ни.

Ватикана 18.6.2015

bp/ rv

 

 

 








All the contents on this site are copyrighted ©.