Исус, храна за вечен живот

"Аз съм живият хляб, който слезе от небето" (Йоан 6, 41-52) 

В XIX неделя през годината, литургията ни представя евангелският откъс в който Исус, сред скандализираното недоволство на присъстващите, казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от този хляб, ще живее во веки; а хлябът, който Аз ще дам, е моята плът, която ще отдам за живота на света“. Евангелският разказ коментира отец Йоан Хаджиев от Ордена на Босите кармелитани.

Скъпи братя и сестри,

Днешното евангелско четиво е продължение на текста, който четохме миналата неделя. В него Исус разкрива пред евреите, че е истинският хляб, слязъл от небето. Но те роптаят срещу Него, така както техните предци роптаеха срещу Моисей в пустинята. Истината за произхода на Исус е трудна за приемане, понеже всички са познавали скромният му произход и, че е син на Йосиф. И всичко това е било едно добро оправдание за да се отхвърли учението на Исус.

Христос припомня на евреите думите на пророк Исая, че "всички ще бъдат научени от Бога". Това означава, че Бог ще даде вътрешно вдъхновение на хората, за да могат да разберат Неговите тайни и за да спазват заповедите Му. Точно това прави и Христос в днешното евангелие - разкрива ни тайната за храната, която дава вечен живот.

Исус обещава, че ще даде в тайнството евхаристия своето истинско тяло. В библейската традиция "тяло" е символизирало човешката личност и нейната слабост и безпомощност пред Бог, който е всемогъщ. Затова и Исус се въплъщава и става човек - за да можем да бъдем по-близо до него. Бог сам събаря границите между нас, за да можем да открием в него извора на вечното щастие. Амин.