Ватиканският телевизионен Център на фестивала във Венеция

Филмът на  Джанфранко Паноне „Най-малката армия на света“ ще бъде представен в извън конкурсната програма, на предстоящия кино фестивал във Венеция. Продуциран от Ватиканския телевизионен център, с който Светият престол се представя за първи път на Фестивала. Главни герои са младежи, отслужващи военната си служба в Швейцарската гвардия на Ватикана.

На 6 май всяка година се провежда тържествената клетва на новите попълнения в швейцарската гвардия във вътрешния двор, Сан Дамазо във Ватикана. С античните си и ярки униформи, гвардейците ни връщат към трагичен епизод в историята, превърнал се днес в символ на вярност: на този ден през 1527 г.,147 швейцарски гвардейци на служба, загинали по време на Римския „грабеж“. Оттогава са изминали векове, всичко се е променило в света и в очакванията на тези млади хора от Швейцария, пристигащи в Светия престол заради престижното служение към Папата и към Църквата. Заслужава си да се опише всичко това с изображения и Ватиканският телевизионен център е поверил в дискретните и  компетентни ръце на Джанфранко Паноне отговорната задача за снимките на първия филм, посветен на „Най-малката армия на света“.

В интервю за Радио Ватикана режисьорът, Джанфранко Паноне  разказва как се заражда идеята за филма: „Вече бях в контакт с монс. Дарио Вигано във връзка с проект, който трябваше да изготвя за католическата църква, когато бях повикан за друг проект, именно този за Швейцарската гвардия, по-скоро - с характер на документален филм. В течение на работата, все повече и повече филмът се превръщаше в „поглед зад кулисите“ на тази вековна институция, швейцарската гвардия, която повечето хора познават бегло, чрез стереотипната идея за ярките цветове на униформата им.

С изненада открих, вероятно и аз, обзет от предразсъдъци, че диалогът със швейцарските гвардейци е лесен. Мисля, че това положително впечатление е силно повлияно от присъствието на Папа Франциск, фигурата на Светия Отец, която, по някакъв начин попада винаги в кадър, определя решенията, по свой начин, на някои съмнения на нашите герои. Например, Рене, швейцарски гвардеец, на когото предстои дипломиране по теология, си задава въпроси относно своята роля като гвардеец, носещ на плещите си 500-годишната униформа.

„От идеята за документален филм, акцентът върху ежедневния, „нормалния“ живот на тези момчета, изместваше все повече филмовия жанр в друга посока – към художествения филм“.

„Разказвам за ежедневието на някои от момчетата: Лео, Рене, Мишел, Марко, които следват курс на обучение до момента на тържествената си клетва към Папата и Църквата, когато ще станат швейцарски гвардейци. Избрах акцент, според мен, дълбоко свързан с Папата: човечността. Не разказвам за войниците, моите герои са хора, които опитват по свой начин да се впишат в света. Нормалното им ежедневие, техните разходки, разговорите им, тайните, съмненията им… Това не е един тържествен филм, и ето защо Алберто Барбера го прие за филмовия фестивал във Венеция. Перспектива от нивото на очите, другарските им отношения, разходките из Рим. Разказ за ентусиазма да можеш да тичаш из градините на Ватикана, по-скоро, отколкото за емоциите да си гвардеец на Папата през нощта на 5 метра от неговата стая.

За мен това беше невероятно преживяване, защото открих един нов свят. Като вярващ, който ревностно защитава измеренията си на мирянин, за мен бе едно огромно откритие и невероятно  изживяване“.

an / rv