2015-07-27 14:03:00

„Laudato si'“ в ислямския свят


В енцикликата си „Laudato si'“, Папа Франциск е успял да създаде нови допирни точки сред привържениците на всички религии. Това е тезата на публикацията от 28 юни в интернет страницата на „Ал-Арабия“, публикувана от католическия официоз „Осерваторе романо“.

„Трябва да благодаря на Туитер за много неща, сред които за енцикликата на Папа Франциск: „Laudato si'“, грижа за общия дом ". „Само преди седмица дори не бях наясно с думата „енциклика", пише Абдулах Хамидадин в разказа си, как, случайно попада на аргумента за околната среда, следвайки Папата  и неговите туитове относно различните социални въпроси.

„Като мюсюлманин съм слушал много за исляма като религия било за живота след смъртта, както и в този живот, както и затова, как всеки аспект от живота ни има религиозно измерение. Тази идея, сама по себе си може да доведе до различни последствия, но най-разпространеното в мюсюлманския свят е, заключението, че трябва да се прилага Шариата“(съвкупност от правови, морални и религиозни норми на исляма).

И така, когато започнах да чета енцикликата си помислих: "Изглежда, че се чувствам като у дома си, но в един различен дом." Все още се опитвам да си разясня смисъла, но беше ясно, че не става дума за  покана за прилагане на религиозни закони. Папата обсъжда въпроси, които ни засягат като човешки същества, но и в едно духовно измерение.

Идеите, изразени в „Laudato si'“, не са нови, нито принадлежат единствено на Папата. Но духовната енергия, с която са заредени“, споделя журналистът, „е източник на вдъхновение, дори и в идеите, които не споделям с Папа Франциск, като например въпроса за контрола на раждаемостта. Хареса ми подхода, начина, по който духовността навлиза в живота ми, без споменаването на правови норми.

Енцикликата предизвика много спорове, и ще продължи да предизвиква дебати в страни и общности с католическо или християнско наследство. В днешно време, грижата за нашия свят, вярата в социалната справедливост, съпричастността с тревогите на бедните и угнетените, да оставим настрана последствията от технологията, всичките тези въпроси не са лесни. Те са сложни и дълбоко преплетени с властта и интересите. Не са въпроси, които са от компетенцията на религиозната власт. Фокусирането на тези проблеми от духовна гледна точка, може да има силно въздействие върху индивидуализирането на проблемите и прилагането на решения.

Ние сме рационални същества, можем да разглеждаме усилията на човечеството чрез анализ на разходите и ползите; но от гледна точка на морала, можем да обсъдим трудностите на бедните, както и задължението на по-богатите към по-малко привилегированите. Но сме също и духовни същества, или поне много от нас го вярват. Ролята на религията, е важна, защото добавя духовно измерение на дискусиите за благосъстоянието на човечеството.

„Папата говори като рационалист, достига до заключения, направени въз основа на рационално мислене, но, в същото време – и  като моралист, наблягайки на задълженията ни, един към друг и към земята“, подчертава журналистът. „Но в същото време, говори и от позиции на религиозната си власт, наблягайки, че големите въпроси на живота, трябва да са част от нашия духовен път“.

Да отворим сърцата си към Бога не е ритуал, а е въпрос на съпричастност, грижа и опазване, закрила на благословиите, които Бог ни е дал. Като мюсюлманин, чувствам изявлението на Папата в енцикликата  изключително успокояващо. Без значение е дали споделя моята вяра. Също така не ме притеснява фактът, дали съм съгласен с всичките му заключения. Онова, което е важно за мен е, че Папата е създал нова обща основа, на духовно ниво, сред последователите на всички религии.

Всичко това може да изглежда като мечта за мнозина. Насилие и терор покрусяват живота ни до степен, в която мнозина вярват, че това е съдбата ни. Но има и много други, които отказват да се предадат пред тероризма, които отричат фаталистично поведение за бъдещето на човечеството, които продължават да се надяват и радват на всички усилия, за да възтържествува мирът и съпричастността един към друг. Енцикликата на Папа Франциск е едно от тези усилия, които трябва да се отпразнуват и прегърнат от хора с всякаква  вяра, а дори и от онези, които не вярват“, завършва коментара си Абдулах Хамидадин.

an / oss_rom








All the contents on this site are copyrighted ©.