Парагвай: младежки празник с Папата: бъдете приятели на Исус

Празник с младежите в Костанера, по крайбрежието на река Парагвай, бе последната среща на Папа Франциск от апостолическото му посещение в Латинска Америка. Пред огромното множество ентусиазирани млади хора, Папата предпочете да говори импрозирано, вместо официалния текст, като посочи три главни цели за младите хора: свободно сърце, освободено от робството на светските илюзии, солидарност между братята и надежда в Исус

Празникът започна с танци и продължи с лични свидетелства на младежите. Папа Франциск се позова на свидетелството на младежите, на тяхната смелост, за да подчертае два ключови момента: приятелите и духовните упражнения.

Приятелите: една от най-големите тайни на християнството се корени в това да бъдем приятели, приятели на Христос. Приятелите се подкрепят, съпричастни са един към друг, защитават се – по този начин Бог се отнася с нас. Подкрепя ни.

Духовните упражнения: свети Игнаций Лойола прави едно известно размишление, с което въвежда символа на двата “главни образа” – Христос и Дявола,  наречено „на двете знамена“. От една страна описва знамето на дявола, а от друга – знамето на Христос. Нещо като два футболни отбора с две различни фланелки, като ни пита в кой отбор бихме искали да играем. С това си размишление ни кара да си представим как бихме се чувствали,  ако принадлежим към единия или  другия отбор. Все едно да се запитаме: „С кого искаш да играеш в живота?“. Свети Игнаций е казал, че дяволът, за да привлече играчи, обещава на онези, които играят за него, богатство, почести, слава, власт. Че ще станат известни и всички ще ги обожават.

От друга страна, ни представя начина на игра на Христос – не нещо измислено, тъй като Христос не ни представя живот на звезди, на известни личности, тъкмо обратно, казва ни, че играта с Него е призив да обичаме, да сме в услуга на ближния.

В Библията, дяволът е наречен „баща на лъжата“, онзи, който те кара да вярваш, че като вършиш определени неща, ще бъдеш щастлив. Докато ти си даваш сметка, че съвсем не си станал щастлив, а само си се почувствал по-празен, по-тъжен. Затова дяволът е „продавач на заблуди“, кара те да вярваш в нещо, което никога няма да те направи щастлив. Такава е неговата игра, неговата стратегия. Всичко онова, което ни предлага, е плод на разделението, на съперничеството с другите, да смажеш другите, за да получиш  своето.  За постигане на всичко това, единственият път е да отстраним приятелите си, да не търпим никого. Защото всичко се базира на привидността и дяволът те кара да вярваш, че стойността ти зависи от онова, което притежаваш.

Обратно, Исус ни предлага своята игра. Привидно не ни предлага велики неща. Не ни казва, че щастието се състои в богатството, във властта, в гордостта.  Блажени са бедните духом, гладните и жадните за справедливост, милосърдните, чистосърдечните, онези, които се борят за мир, преследваните заради справедливост.

Исус ни сочи път, който е живот и истина и Той е голямото доказателство за това. Този път е неговия стил, начин на  живот, приятелство, връзката с Отца. За да се чувстваме обичани чеда.

Исус знае, че в този свят на голямо съперничество, на завист и агресивност, истинското щастие произлиза от това да се научим да бъдем търпеливи, да уважаваме другите, да не съдим и да не осъждаме никого. Щастливи са носителите на нов живот, на нови възможности, онези, които могат да помогнат на правещите грешки. Щастливи са истинските приятели, които не изоставят никого.

man/ rv