Папата: и днес е възможно едно по-хуманно общество

Един по-хуманен и справедлив свят е възможен, ако не бъдем безразлични пред несmраведливостите, а човекът да не бива принасян в жертва на олтара на парите и печалбата. Това каза Папа Франциск на срещата с представителите на гражданското общество в Парагвай, която се проведе в Двореца на спорта в Асунсион  «Леон Конду».

Папа Бергольо поясни, че гражданското общество е сложна реалност, състояща се от различни браншове и организации, с различен житейски опит, безпокойства, борби и търсения, а неговите  представители носят богатството от този опит, различните ситуации и изминат път. Важното е всичко да е насочено към общото благо. Словото на Папата бе отговор на въпросите, зададени в началото на срещата:

Да се полагат грижи обществото да бъде място на братство, справедливост и достойнство за всички. Трябва да се направи всичко възможно, за да не угасне в сърцата тази сила. Важно е всеобщото усилие:  да се дискутира, да се вслушваме в живота, в историите, в разказите на другите, на възрастните, на бабите и дядовците, на хората, които са пазители на духовното наследство от вяра и ценности. Папата се позова и на силата на вярата, на постоянното всекидневно присъствие на Христос в живота, в търсенето на братство, на достойнство за всички.

Вторият въпрос се отнася до диалога като средство за създаване на проект за нация, която да включва всички. Понякога ние като че ли правим всичко възможно, за да направим нещата още по-трудни. Диалогът предполага и изисква култура на сближение, да се признае, че различието е необходимо. Следователно изходната точка не може да бъде тази, че другият греши. Общото благо се търси, като се изхожда от нашите различия, като винаги се дава възможност за нови алтернативи, като се търси най-добро решение за всички. Често културата на сближението бива въвлечена в конфликт. Не трябва да се страхуваме от това, нито да го игнорираме, напротив, то е основата на срещата: всички сме братя, чеда на един Бог, всеки със своята култура, език, традиции и може да предложи много на общността.

Третият въпрос: да се приеме викът на бедните, за създаване на инклузивно общество. Не е необходим идеологически поглед, който  ще използва  бедните в услуга на други политически или лични интереси. Първото нещо е наистина да сме загрижени за тях, да ценим добротата им. Бедните могат да ни научат на много неща, като хуманност, доброта, пожертвувание. Ние, християните, у тях виждаме  лицето и плътта на Христос, който  обедня, та да се обогатим ние чрез Неговата бедност. 

Папата поясни, че за дадена държава са необходими икономически растеж и създаване на богатство, което да стигне до всички граждани, без изключение. Създаването на това богатство трябва винаги да е в зависимост от общото благо, а не от благото на малцина. И по този въпрос трябва да сме съвсем ясни. „Обожанието на златния телец намери нов и безмилостен вариант във фетишизма към парите и в диктатурата на една безлична икономика“. Трудът е право и дава достойнство на хората. Да се занесе хляб у дома, да се даде покрив на децата, да се осигури здравеопазване и образование, са съществени аспекти на човешкото достойнство.

Папата се обърна към събеседниците си: „Искам от вас да не се поддавате на идолопоклоннически икономически модел, в който човекът става жертва пред олтара на парите и на печалбата. В икономиката, в предприятието, в политиката, първото нещо е човекът и средата, в която живее“. „Корупцията е гангрена, гнилостта на един народ“.

Накрая, Папа Франциск предложи опита на отците йезуити в този район през XVI r XVII в. с  т.н. «редукции» или селища в които индианците са живеели в мир и автономност, наричайки ги «един от най-интересните опити на евангелизация и на социална организация в историята». В тях каза Папата,  «Евангелието беше душата и живота на общността и където нямаше глад, нито безработица, нито неграмотност, нито потисничество. Този исторически опит ни учи, че и днес е възможно едно по-хуманно общество“.

man/ rv