Папата: евангелизацията означава да приемеш другия

„Християнинът е онзи, който се е научил да посреща и приема другия”. Това каза Папа Франциск на заключителната литургия в латиноамериканската му визита, която отслужи в неделя на голямата открита площадка Ну Гуазу, край Асунсион. „Истинското призвание на християнина и на Църквата е да приема всички”.

Заключителната литургия в Парагвай Папата отслужи на същото място, където Йоан Павел II канонизира Св.Рок Гонзалея де Санта Круз и неговите другари, по време на посещението му през 1998. Ну Гуазу се намира във вътрешността на военновъздушна база и може да побере над един милион души. Много от присъстващите  прекараха нощта тук, а сред тях много аржентинци. Късно сноши в Асунсион пристигна и аржентинския президент Кристина Киршнер.

Когато Исус изпраща своите ученици на мисия, той им дава „точни и ясни правила”, каза Папата коментирайки Евангелието за деня (Марк. 6,8-11): „И им заповяда, нищо да не взимат за по път, освен една тояга: ни торба, ни хляб, ни пари в пояса, но да се обуват в прости обуща и да не обличат две дрехи; ако някъде влезете в къща, оставайте в нея, докато си отидете оттам”. В този текст, „ключовата дума е приемането, гостоприемството”, обясни Папата.

 „Можем да кажем, че християнинът е онзи, който се е научил да посреща и приема. Исус изпраща своите ученици не като властници, собственици, шефове или законодатели, а точно обратното: посочва им, че пътят на християните е да преобрази сърцето си. Да се научи да живее по друг начин, по друг закон и по други правила. Това означава да се премине от логиката на егоизма  и затварянето, сблъсъка, разделението и превъзходството към логиката на живота, на безвъзмездието и любовта. От логиката на господството, подтисничеството и манипулирането към логиката на посрещането, приемането и грижата”.

Според Папа Франциск два са начините на мислене в живота и в мисията: „Колко пъти мислим за мисията на базата на проекти или програми. Колко пъти  си представяме евангелизацията свързана с хиляди стратегии, тактики, маневри, стремейки се да убедим хората с нашите аргументи. Днес Господ ни го казва много ясно: в логиката на Евангелието не се убеждава с аргументи, стратегии или тактики, а научавайки се да приемаме другия”.

„Църквата е майка с отворено сърце, готова да приеме, особено имащите нужда от най-голяма грижа и които се намират в най-големи трудности”, обясни Папата. „Църквата е гостоприемен дом. Колко много добро можем да извършим, ако научим езика на приемането! Колко рани и отчаяние могат да бъдат излекувани в един приют, където другия може да се почувства приет”.

За Папа Бергольо християнското приемане не е абстракция, а има конкретни очертания: „Гостоприемство за гладния, жадния, чужденеца, голия, болния, затворника, прокажения, парализирания. Гостоприемство за онзи, който не мисли като нас, за нямащия вяра или за оня, който я е изгубил. Гостоприемство за преследвания, за безработния. Гостоприемство за различните култури на които тази земя е толкова богата. Гостоприемство за грешника”.

По този начин, обясни Папата, „Исус ни разкрива едно ново мислене. Един хоризонт изпълнен с живот, красота, истина и пълнота. Бог никога не закрива хоризонта и не е пасивен пред живота и страданията на своите чеда. Затова ни праща своя Син, дарява Го, споделя Го, за да можем да се научим да поемем по пътя на братството и даряването”. „Това е ново Слово, което разчупва изключването, затварянето, изолацията и самотата”.

„Едно е сигурно – завърши Папата – не можем да задължим никой да ни приеме и ни даде гостоприемство. Но никой не може да ни задължи да не бъдем гостоприемни към живота на нашия народ. Никой не може да ни задължи да не приемаме и прегърнем живота на нашите братя, особено изгубилите надеждата и вкуса на живота. Колко хубаво е да видим нашите енории, общности и местата където са християните, като истински центрове за среща между нас и Бог. Като места за посрещане и приемане”.

dg/ rv