Палмазола: Папата приканва затворниците отново да намерят надеждата

„Пред вас стои един човек, опростен от многото свои грехове„: тези думи Папа Франциск произнесе в Центъра за превъзпитание Санта Круз – Палмазола, който посети преди срещата му с боливийските епископи и сбогуването му с Боливия. Палмазола, смятан за един от най-лошите затвори в Латинска Америка, но същевременно уникален, защото лишените от свобода се „самоуправляват“. В него 5500 затворници съжителстват със своите семейства, а затворът се е превърнал в един град. С тази последна публична изява в Боливия, Папата изрази своята близост до лишените от свобода.

„Не можех да напусна Боливия без да дойда при вас и без да споделя надеждата, която се ражда от саможертвената любов от кръста. Благодаря за приема“, каза развълнуван Папата. „Можете да се запитате кой стои пред вас? Искам да ви отговоря с убеждението в моя живот. Пред вас стои един опростен човек, който е спасен от своите многобройни грехове. Не мога да ви предложа много, но онова, което имам и обичам, искам да го споделя с вас: Исус Христос, милосърдието на Отца“.

„Той е дошъл да ни покаже и направи видима любовта на Бог към нас. За вас, за мен. Една действена и реална любов. Любов, която изцелява, опрощава, въздига, която възвръща достойнството. Онова достойнство, което можем да изгубим по хиляди начини и форми. Но Исус е упорит в това: дарил ни е живота именно затова, за да ни възвърне изгубената идентичност“.

„Учениците на Исус, Петър и Павел, също са били затворници и лишени от свобода“, припомни Папа Франциск.  Пред тези обстоятелства има нещо, което ги поддържа и което не им позволява да изпаднат в отчаянието и мрака. Това нещо е молитвата. Личната и общностната“. Молитвата, обясни Папа Бергольо, ни „предпазва от отчаяние и ни стимулира да продължаваме нашия път“.

„Когато Исус влиза живота на някого, той не остава пленник на своето минало, а започва да гледа себе си и своята действителност с различни очи. Не остава закотвен за случилото се, а е в състояние да плаче и намери сили да започне отново“. „Ако понякога се чувстваме тъжни и унили, приканвам ви да погледнете лика на разпнатия Исус. Всички можем да Му поверим нашите рани, болки и дори нашите грехове. В неговите рани има място и за нашите рани“. „Исус е умрял за вас и за мен, за да ни подаде ръка и ни издигне отново“. Тази увереност ни тласка да се грижим за нашето достойнство“.

„Лишаването от свобода не означава изключване, защото е част от процеса на социална реинтеграция“, предупреди Папа Франциск. „Много са нещата, които не са във ваша полза: свръхнаселеността, мудността на правосъдието, липсата на терапии за заетост и реабилитационни политики, насилието... Всичко това показва нуждата от бърз и действен съюз между институциите за намиране на отговори“.

„Отчасти съжителството зависи от вас – отбеляза Папата. Страданието и лишенията могат да направят сърцето егоистично и породят конфликти, но ние сме способни ги трансформираме в истинско братство. Помагайте си. Говорете си. Не се страхувайте да си помагате взаимно. Дяволът се стреми към съперничеството, разделението и сблъсъка. Борете се, за да продължавате напред“.

Накрая Папата даде на лишените от свобода и на персонала на Центъра за превъзпитание една „важна задача в процеса на реинтграцията“: „издигайте, а не понижавайте; ценете достойнството, а не унижавайте; окуражавайте, а не огорчавайте; отхвърлете логиката на добри и лоши в името на логиката на човешката помощ“.

 dg/ rv