Папата в Боливия: Църквата трябва да бъде пророчески глас в обществото

Папата пристигна в Боливия, втори етап от апостолическото му пътуване в Латинска Америка. Папският самолет се приземи на летището „Ел Алто“ (4 000 м.надморска височина) в Ла Пас l 17.00ч. местно време (около 23.00ч. средноевропейско време) с един час закъснение от предвидената програма. На сърдечната церемония по посрещането присъстваха висши църковни и правителствени представители, а в поздравителното си слово боливийския президент Ево Моралес нарече Франциск „Папата на бедните“ с неговото „послание за вярата, надежда и освобождение“.

Франциск започва пастирската си визита в Боливия 27 години след историческото посещение на св. Йоан Павел II. Хиляди верни, деца и индианци облечени в традиционните многоцветни костюми изразиха радостта си от присъствието му.

В словото си Папата подчерта „особената красота“ на страната с нейните плата, долини, , амазонски земи, етническото и културно разнообразие, съвкупност от „автентични народи с хилядолетна история и автентични съвременни народи“ и една амалгама от 36 идиома, което представлява едно голямо богатство, но и призив за взаимно зачитане и диалог“.

„Идвам като гост и поклонник, за да утвърдя вярата на християните в Исус, за да бъдат маята за един по-добър свят“, каза Папата обяснявайки пастирския характер на визитата си. „Като поклонници на тази земя, всички сме свидетели на Неговата любов, нека работим заедно за изграждането на едно по-справедливо и солидарно общество“.

Папата изтъкна „важните стъпки“ на Боливия за включването на широки сектори в икономическия, социалния и политическия живот и насърчи признаването на индивидуалните права, на малцинствата на околната среда, признати в Конституцията на страната: „Цялостното развитие на един народ включва растежа на ценностната система у хората и съгласуването по общи идеали, които включват, а не изключват никого“, подчерта Папата.  „Ако растежа е само материален, това крие опасността от създаването на нови различия, а изобилието на едни да става за сметка на липсите на други. Затова освен институционална прозрачност, за социално сцепление е необходимо и усилие в посока за възпитанието на гражданите“.

Както в Еквадор, така и в Боливия Папата отново обърна специално внимание на семейството: „В епоха, в която се забелязва стремежа  да се забравят или да се объркват основните ценности, семейството заслужава специално внимание от страна на отговарящите за общото благо, защото то е основната клетка на обществото, което допринася за здравите връзки върху които се базира човешкото съжителство , а с възпитанието на децата гарантира обновлението на обществото“.

Църквата също гледа с „особено безпокойство към младежите, които със своята вяра и големи  идеали са обещание за бъдещето“, „утринни стражи, които известяват зората и новата пролет на Евангелието“. Насочването на младежите към висшите идеали е „гаранция за бъдещето на едно общество“, изтъкна Папата. „Едно общество се презастрахова, когато уважава и се грижи за своите възрастни членове; когато избира „богатата култура на паметта“, която гарантира на възрастните не само качеството на живот през последните им години, а и човешката толпина“.

Папата насърчи християните в страната „да известяват радостта на Евангелието и да бъдат солта и светлината на света“, а техните пастири „да бъдат пророци, които говорят в обществото от името на майката Църква“. „Братското милосърдие, израз на живата заповед на Исус, се изразява в програми, проекти и институции, чиято цел е цялостното човешко развитие“, подчерта накрая Папата. „ Не може да се вярва в Бог без да се види брата в другия; Исус не може да се  следва, ако не се даде живот на онези за които е умрял на кръста“.

Накрая Папата увери, че поверява своето поклонничество в Боливия на закрилата на Прествятата Дева Мария от Копакабана, Царица на Боливия, и се моли да защитава своите чеда.

След церемонията на летището Папата се отправи с папамобила към архиепископското седалище в Ла Пас, като по пътя се спря да се поклони пред гроба на отеца йезуит Луис Еспинал, убит по времето на диктатурата от ескадроните на смъртта на 21 март 1980. Отец Еспинал е роден в Испания през 1932, постъпва в йезуитския орден едва 17 годишен. Освен дипломи за богословие и философия, специализира в Милано кино и телевизия в Университета Сакро Куоре. През 1968 бива изпратен на пастирска мисия в Боливия, а в своята пастирска дейност защитава правата на работниците. Участва в социалните борби и в гладната стачка от 19 дни заедно със семействата на миноьрите. Защитава работниците и чрез своите материали в радиото и телевизията, филми и книги. Убийството му предизвиква травма в работническия свят. През 2007, президентът Моралес обяви с декрет 21 март за „Ден на боливийското кино“ в памет на убийството на отец Еспинал, като признание за неговата борба за човешки права и за демокрация и за неговия принос в кинематографията на Боливия.

dg/ rv