Боливия: Папата призова за диалог и интеграция

„Ако политиката е доминирана от финансовата спекулация или ако икономиката се базира само на утилитарния и технократски модел, не ще се разберат, нито разрешат големите проблеми на човечеството“. Това посочи Папа Франциск в словото си към представителите на гражданските власти в Боливия, с които се срещна в катедралата на Ла Пас, броени часове след пристигането си в латиноамериканската държава и срещата с президента на страната, Ево Моралес.

В словото си Папата се спря на значението на „справедливото разпределение на богатствата, като предпоставка за социалния мир“. Като припомни някои от основните теми от своята Енциклика „Laudato Si“, Папата подчерта, че „природната среда е тясно свързана със социалната, политическата и икономическа среда“.

„Това ни насърчава да положим основите на една цялостна екология, включваща всички човешки измерения, за разрешаването на настоящите сериозни социални и екологични проблеми“.

„Тъй като всичко е свързано, ние се нуждаем един от друг“, поясни Папата. „Ако политиката е доминирана от финансовата спекулация или ако икономика се базира само на утилитарния и технократски модел на максималното производство, не ще могат да се разберат, нито разрешат проблемите измъчващи човечеството“. За тяхното разрешаване е необходима културата, „част от която е не само развитието на интелектуалните възможности на човека в науката и способността да създава красота в изкуството, но и местните народни традиции с тяхната особена чувствителност към средата в която са родени и на която дават смисъл“. Същевременно е нужно „етическото и моралното възпитание, което създава отношения на солидарност и отговорност между хората“ и признаването на специфичната роля на религиите за развитието на културата и тяхната полза за обществото“.

Папа Франциск се спря и на разликата между общото благо и благосъстоянието. „Привикваме толкова лесно с неравенството около нас – каза той - че сме станали безчувствени към неговите изяви. По този начин, без да осъзнаваме, бъркаме общото благо с благосъстоянието, особено, когато самите ние се ползваме от него, а не другите. Благосъстоянието се отнася само до материалното изобилие, което е егоистично,  има тенденцията да защитава само личните интереси, да не мисли за другите и се поддава на изкушенията на консумизма. Разбрано по този начин, благосъстоянието, вместо да помага, е носител на възможни конфликти и социална дезинтеграция; утвърдено като доминираща перспектива, то поражда корупцията, която обезсърчава и нанася щети“.

„Общото благо – продължи Папата – е по-голямо от съвкупността на индивидуалните интереси; то е преминаването от това, „което е по-добре за мен“ към онова, „което е по-добре за всички“ и включва в себе си всичко онова, което сплотява народа: общи цели, споделени ценности, идеали, които помагат за насочването на погледа отвъд личните хоризонти“.

Папа Бергольо припомни и значението на свободата: „Социалните партньори имат отговорността да допринасят за изграждането на единството и развитието на обществото. Свободата винаги е най-добрата среда, за да могат мислителите, гражданските асоциации и средствата за комуникация да изпълняват своята функция, с плам и креативност, в служба на общото благо“.

Що се отнася до християните, Папа Франциск припомни, че те са призвани да бъдат квас сред народа, като предават тяхното послание на обществото. „Светлината на Христовото Евангелие не е собственост на Църквата. По-скоро Църквата е в служба на Евангелието, за да достигне до краищата на света. Вярата е светлина, която се заслепява, не помрачава, а осветява и насочва с почит съвестта и историята на всеки човек и всяко човешко общество“. Папата подчерта важната роля на християнството за формирането на идентичността на боливийския народ. „Религиозната свобода – така както по принцип този израз е разбран в гражданската среда – ни припомня, че вярата не може да бъде сведена до чисто субективната сфера, не е една под-култура. Ето защо, за нас е предизвикателство насърчаването и развитието на социални дейности базирани на християнската духовност и ангажимент“.

Още веднъж Папа Франциск насочи вниманието си към семейството, „заплашено от домашното насилие, алкохолизма, мачизма, наркотиците, безработицата, гражданската несигурност, изоставянето на възрастните, децата по улиците, и от псевдо-решенията от перспективи, показващи ясна идеологическа колонизация. Многобройни са социалните проблеми, които семейството разрешава в тишина. Ненасърчаването на семейството означава да се оставят без закрила най-уязвимите“.

Накрая Светият Отец изтъкна, че „нация, която се стреми към общото благо не може да се затваря в себе си; взаимоотношенията укрепват обществото. Доказателство за това в наши дни е проблема с имиграцията. Затова, днес е необходимо развитието на дипломатическите отношения със съседните страни, с цел избягването на конфликти между братските народи и спомагането на честия и открит диалог за разрешаването проблемите. За достъпа до морето, диалогът е необходим. Трябва да се изграждат мостове, вместо да се издигат стени. Всички теми, колкото и щекотливи да са, имат съвместни, разумни, справедливи и трайни решения. Те никога не трябва да се превръщат в причина за агресия, недоволство или враждебност, които влошават още повече ситуацията и правят по-трудно решаването на проблема“.

Папата припомни, че „Боливия изживява исторически момент: политиката, културата, религиите са част от това красиво предизвикателство на единството. В тази земя, където експлоатацията, алчността, егоизмите и сектантските перспективи, засенчиха историята ѝ, сега е настъпил часа за интеграцията“, която да преодолее „нездравословното недоверие, да включи различията и създаде нови модели , превръщайки се в нов фактор за развитие!“.

svt/ rv