От Кито Папата призова за братско общение, за да повярва света

„В един свят белязан от войните и насилието“, жертва на „разпространяващия се индивидуализъм, който разделя и ни противопоставя едни срещу други“, задачата на християните е „да не бъдат безразлични“. „Евангелизацията може да бъде средство за единение на въжделенията чувствителността, мечтите и дори на някои утопии“. „Мисията на Църквата изисква от нас да създаваме общение: ние сме мисионери към вътрешността и към външното“.  Това бе главното послание на Папата по време на евхаристична литургия, която отслужи в Парка посветен на 200 годишнината от независимостта на Латинска Америка в Кито, пред повече от един милион  души.

Литургията бе посветена на евангелизацията на народите, а в проповедта си Папата акцентира върху думата вик: „викът“ за единство на Исус на Тайната вечеря, под формата на шепот“ и „викът за независимост“ на испанско говорещата Америка, отекнал преди двеста години. „Божието Слово ни приканва да бъдем едно, за да повярва света“ (Йоан 17,18), посочи Папата. Другият вик е роден от съзнанието за липсата на свобода, че сме изстискани и ограбвани, обекти на временните ползи на имащите власт“. „Събрани пред литургичната трапеза на Христос, нека станем един общ вик, плод на убеждението, че Неговото присъствие ни подтиква към единението“.

„И ние ежедневно констатираме, че живеем в един свят белязан от войните и насилието – отбеляза Папа Бергольо. Би било повърхностно да се смята, че разделението и омразата засягат само напрежението между държави или социални групи. В действителност, това са прояви на разпространения индивидуализъм, който ни разделя и ни противопоставя едни срещу други, плод на греха в сърцето на хората, чиито последствия се отразяват върху цялото общество и творението. Исус ни приканва нашия отговор да не бъде безразличието, а да отразява викът на Исус да приемем благодатта и задачата на единението“.

За Папата, „евангелизацията може да бъде средство за единение на въжделенията чувствителността, мечтите и дори на някои утопии“. „Евангелизацията не се състои в прозелитизма, защото той е карикатура на евангелизацията, а да привлечем с нашето свидетелство отдалечените от Бог и Църквата, да се приближим към страхуващите се или безразличните“. „Мисията на Църквата, като тайнство на спасението,  е в съзвучие с нейната идентичност на вървящия народ, чието призвание е да инкорпорира в своето развитие всички нации на земята“. Това означава, че „колкото по-интензивно е общението между нас, толкова повече ще бъде подпомогната мисията“.

„Мисията на Църквата изисква от нас да създаваме общение: ние сме мисионери към вътрешността и към външното“, посочи Папата. Единството обаче, не е в еднообразието, а в хармонията на многообразието, което привлича“ и което „ни отдалечава от предложения близки на диктатури, идеологии или сектантство“. „Предложението на Исус е конкретно, а не абстрактна идея“, допълни Папата импровизирайки  извън официалния текст. „Не става въпрос да направим нещата според нашата мярка и според нашите условия, избирайки страна и изключвайки другите“, уточни Папата. „Става въпрос да бъдем част от голямо семейство в което Бог е нашия Отец, а всички ние сме негови чеда“.

„Нека работим за включването на всички нива, избягвайки егоизма и насърчавайки диалога и сътрудничеството“, бе заръката на Папата към еквадорци. „Да се повериш на другия е изкуство, мирът е изкуство. Блясъкът на единението е немислим, ако светската духовност ни кара да воюваме между нас, в стерилното търсене на власт, престиж, удоволствие или икономическа сигурност“. „Признаването на другия, изцеряване на раните, изграждане на мостове, създаване на приятелски отношения и взаимопомощ: това е предложението на християните, докато в света, особено в някои страни, се проявяват различни форми на войни и сблъсъци“.

„Бъдете свидетелство за блестящо братското общение!“, призова накрая Папата. „Колко хубаво ще бъде, ако всички се грижим едни за други, взаимно се утешаваме и си помагаме!“. „Дарявайки се, човек намира себе си и своята истинска идентичност на Божи син, подобие на Отца и в общение с него, създател на живота, брат на Исус“. „Това означава евангелизацията, това е нашата революция – защото нашата вяра е революционна – това е нашия най-дълбок и силен вик“, завърши Папата.

dg/ rv