Папата в Латинска Америка под знака на Дева Мария

Латинска Америка е континент силно набожен към Дева Мария, която тук е почитана с многобройни названия: Дева Мария на Милосърдието, Дева Мария на Мира, Дева Мария от Асунсион. Преди да отпътува, както вече е традиция, Папа Франциск посети римската базилика „Санта Мария Маджоре“, за да положи венец от цветя пред иконата на Дева Мария „Salus popoli Romani“ и да изпроси покровителството на Майката Божия за своята апостолическа визита в Латинска Америка. През осемдневната си визита Папа Франциск ще посети две Богородични светилища – в Еквадор и Парагвай, и Светилището посветено на Божието Милосърдие в Гуаякил, Еквадор.

Светилището на Божието Милосърдие в Гуаякил е второто по големина култово място в града, след катедралата посветена на Свети Петър Апостол. То е посветено на „Исус от Назарет“ и се намира извън града. Светилището се намира в комплекс с площ от 110 хиляди кв.м., и включва старчески дом, зони за отдих, дом за свещеници, дом за катехизис и евангелизация, както и паркинг за 120 автомобила. Височината на църквата е 29 метра, а нейният приблизителен капацитет е от около 2300 души.

Решението за изграждането на светилището е на архиепископа на Гуаякил, монс. Арегуи, след големия приток на вярващи за церемонията по освещаването на олтара на Божието Милосърдие в катедралата на града. Строителството на светилището започва през 2009 по проект на архитект Едуардо Ромеро. На 26 юни 2011 е завършен първия етап, а през юли 2013 завършват строителните работи и в другите участъци на комплекса. Проектът е финансиран изцяло от даренията на предприемачи, бизнесмени и обикновени верни.

Светилището е открито официално на 8 септември, като на събитието са присъствали повече от 5000 католици от цялата страна. Литургията за освещаването на храма е била предстоятелствана от архиепископа на Гуаякил, монс. Антонио Арегуи, в съслужение с помощния епископ монс. Иван Минда Чала и свещеници от цялата страна.

Отличителна характеристика на светилището е стъклописа, с автор еквадорския художник Хорхе Луис Нареа,  изобразяващ Исус Христос Божието Милосърдие и заемащ цялата фасада на храма с размери 228 км.м.

Светилището на Дева Мария в Кинче, Еквадор. Църквата на Дева Мария в Кинче е построена през 1928, като през 1985 е обявена за национално богородично светилище. В него се съхранява чудотворната статуя на „Дева Мария от Кинче“, покровителка на Еквадор. Това е едно от най-посещаваните светилища в Еквадор, което остава непокътнато въпреки многобройните земетресения в страната.

Сградата на настоящето светилище е построена от вар и тухли, като общият капацитет на храма е около 3500 души, а неговата разгърната площ е от 2049 кв.м.

Чудотворната статуя на Дева Мария, от кедрово дърво и висока 60 см, е изработена през 1568 от отец Диего де Роблес по поръчка на индианското племе Лумбичи. Тъй като не могат да заплатят поръчката, авторът на статуята я предоставя на племето Оякачи по тяхно искане, защото прилича изцяло на Девицата, която им се явява постоянно. В светилището статуята е донесена през 1630.

Светилището на Дева Мария на чудесата в Каакупе, Парагвай. Каакупе, което на местен език означава „зад планината“ е град заобиколен от хълмове и зелени долини, намиращ се на върха на едноименния хълм от който може да се види езерото Ипакарай. Каакупе е смятан за духовната столица на Парагвай и е известен със своя религиозен празник, който се чества всяка година на 8 декември, в чест на Дева Мария на чудесата.

Почитаната богородична статуя, изработена през XVI век от обърнал се към християнството вярващ, е спасена по чудо от голямо наводнение, и ѝ се преписват многобройни чудеса.

В центъра на града се намира базиликата посветена на Непорочното Зачатие на Дева Мария, поклонническа дестинация за повече от 200 хиляди верни по време на литургичния празник. Първите християни в този регион датират от 1600 г.

Според легендата, Хосе, индианец християнин от племето на Атира, за да търси храна и дърва отишъл до горите на долината Иту, територия на нехристиянското индианско племе Мбаяес. Преследван от тях, Хосе се скрива в ствола на едно огромно дърво, призовавайки Дева Мария да го спаси от смъртта. Спасен, като оброчен дар, той взема част от ствола на дървото и извайва малка статуя на Майката Божия. След този епизод, Хосе се установява заедно със семейството в долината Иту, убеден в закрилата на Дева Мария. Тук изгражда малък параклис, който започва да привлича хора от близките долини и благодарение на него се създава първото ядро на населението, което ще наричат Итуенци. Силната набожност подтиква населението да изгради по-голям храм, чийто строеж завършва на 4 април 1770, смятана за официалната дата за основаването на града. Каакупе е известен със своето сладкарско производство, златарство, кожно производство и дърводелство. Природна атракция е хълма Каваху, който е интересна геоложка формация, от пет естествено създадени каменни тераси, които според местните жители са били използвани от отците франисканци за наблюдение на района. В момента местното население полага усиля за опазването и обявяването на хълма за защитена територия.

svt/ rv