2015-07-06 00:00:00

Моралната отговорност за климатичните промени


На 19 юни, ден след публикуването на папската енциклика „Laudato Si“, за екологията и грижата за околната среда, американският всекидневник „New York Times“ публикува статията със заглавие „Климатичните промени и моралната отговорност“ (Climate change and Moral Responsability) с автори Вселенският патриарх на Константинопол, Вартоломей I, и примаса на Англиканския съюз, Джъстин Уелби. В нея двамата примаси се спират на историческия доклад, публикуван в британското медицинско списание „The Lancet“, за неразривната и неоспоримата връзка между климатичните промени и човешкото здраве.

„Оценяваме високо посланието на надежда от този доклад, който потвърждава, че климатичните промени са повече от едно обикновено техническо или финансово предизвикателство (както посочва Папа Франциск в своята Енциклика), и укрепва въпроса за човешкото здраве в дебатите за климатичните промени“, пишат духовните водачи. В действителност, централната предпоставка на работата на Комисията на британското медицинско списание е, че борбата с промените на климата може да бъде най-голямата възможност за здравето на 21 век.

Не е изненада – пишат примасите - че изменението на климата има потенциала да наруши като цяло здравето. Емисиите на парниковия газ, затоплящи нашата планета, идват от промишлената дейност, която замърсява нашите въздух и вода, а промените в температурата могат да доведат до суша, която е причина за недохранването. Най-уязвими в подобни ситуации са онези, които имат малък или никакъв достъп до здравните грижи и по-специално децата и възрастните.

Въпреки това, здравето е признак за един друг проблем, който заплашва и разрушава нашия по-широк мироглед. Освен открояването на последиците от климатичните промени, трябва да обърнем също внимание на корена на проблема.  По този начин, ще открием как ползата от поемането на моралната отговорност и взимането на незабавни мерки – не само по въпросите за здравето, но също и за световната икономика и политика – далеч надхвърлят цената на безразличието и пасивността. Това е съществената връзка показана, безспорно и авторитетно, от доклада публикуван на страниците на „The Lancet“. Накратко, той показва, че нашият отговор към климатичните промени – както по отношение на смекчаването, така и на адаптацията – ще намали човешкото страдание, запазвайки същевременно разнообразието и красотата на Божието творение за нашите деца. Щедрото и изобилно Божие творение, което твърде често приемаме за даденост, е дар за всички твари и всички живи същества. Ето защо, трябва да гарантираме, че ресурсите на нашата планета са – и продължават да бъдат – достатъчни за всички, за да живеят живота в изобилие.

Духовните водачи на гръко-православните и англиканите подчертават, че няма друг по-подходящ, важен и деликатен момент от историята за публикацията на доклада в „The Lancet“. Тази година – посочват те – докато погледите са насочени върху преговорите за климата в Париж и правителствата се подготвят да подпишат всеобщ ангажимент за ограничаване повишаването на глобалната температура, достигнахме една критична повратна точка. В състояние сме, както никога до сега, да изберем милосърдието пред алчността, пестеливостта пред разточителството, за да потвърдим нашия морален ангажимент към ближния и нашата почит към Земята. Основните човешки права – като достъпа до питейната вода, чистия въздух и храната – трябва да бъдат на разположение на всички, без разлика и дискриминация.

По причина на нашата вяра в Бог, Творец, Изкупител и Опора, имаме мисията да закриляме както природата, така и човешките същества. Всички човешки същества са задължени заедно да работят за един по-добър свят, в който всички хора да се развиват; нашето християнско призвание е да възвестяваме Евангелието инклузивно и изчерпателно. За тази цел, още в средата на осемдесетте години на миналия век, когато конфесионалното екологично движение познато като „грижа за Творението“ бе нито политическо, нито на мода, Вселенската патриаршия даде началото на новаторски екологични инициативи. През 1989 учреди молитвен ден за закрила на околната среда и от 1991 до днес, организира поредици от симпозиуми и срещи на високо равнище на международно, междурелигиозно и интердисциплинарно ниво. Нейната икуменическа и екологическа визия бе приета в енориите и общностите по цял свят.

През 1984, Консултативният съвет на Англиканския съюз прие „Петте цели на мисията“, петата от които е „стремежа да се запази целостта на Творението и да се поддържа и обнови живота на земята“. През 2006, Църквата на Англия започна национална кампания за околната среда, Shrinking the footprint, чиято цел е цялата Църква да се справи – чрез вярата, практиката и мисията – с проблема на климатичните промени. През 2015 се даде ясна насока на националните инвестиционни органи към Църквата на Англия, в подкрепа на прехода към икономика с ниски нива на въглеродни емисии, инвестираща в съответствие със свидетелството на Църквата.

Като представители на две важни християнски общности – пишат примасите – отправяме апел към световните правителства да действат решително и съвестно при подписването на наситеното с амбиции и надежди споразумение в Париж, по време на конференцията на ООН за климата, COP 21, която ще се проведе в края на тази година. Надяваме се и се молим това споразумение да съдържа ясни и убедителни дългосрочни цели, които да очертаят хода на декарбонизацията през идните години. Само по този начин можем да намалим неравенството, което произтича пряко от климатичната несправедливост в и между държавите.

Докладът на списание „The Lancet“ е допълнително доказателство, че всички трябва да действаме щедро и със състрадание към останалите човешки същества, въздействайки в този определен момент върху изменението на климата. Става въпрос за споделена морална отговорност и спешна необходимост. Гражданското общество, правителствените власти и религиозните лидери имат възможността да бъдат решаващ фактор за обединяването на нашите различни становища и националности.

svt/ oss.rom 








All the contents on this site are copyrighted ©.