СЕЕК: Мигрантът не е враг, а конкретна личност с достойноство

„Пастирската грижа на Църквата към мигрантите е вдъхновена от някои ясно изразени принципи в социалната доктрина, сред които: правото на човек да емигрира, или правото на всеки да се установи там, където смята най-подходящо за по-добрата реализация на неговите възможности, копнежи и проекти; и правото на всеки човек да не емигрира, да остане в родината, защото никой не може да бъде задължен да напусне родината и близките си“. Тези принципи „са вдъхновени и основани на зачитането на човешкото достойнство, което е сърцевината и модела за всяка пастирска грижа на Църквата“. Това е крайната оценка от срещата на отговорниците за пастирската грижа за мигрантите към Съвета на европейските епископски конференции (CEEK), която се проведе от 29 юни до 2 юли във Вилнюс, Литва, на тема „Приемането на мигрантите: възпитателно предизвикателство“.

В нота, разпространена от седалището на СЕЕК в Санкт Гален, Швейцария, църковният европейски организъм посочва, че „пред глобализацията на миграционния феномен е необходимо да се отговори с глобализацията на солидарността, с фантазията на милосърдието. Трагедиите, които днес придружават всички желаещи да достигнат до европейския континент, се допитват до съвестта на човечеството“. Според СЕЕК мигрантите „не са проблем за разрешаване, враг за преборване и нашественик от който да се защитим“. Мигрантът е преди всичко конкретна личност с достойнство, което трябва да се зачита и защитава. „Ако приемането на мигранта е преди всичко морален дълг на християнина, истинското предизвикателство пред което е изправена Църквата е възпитанието“.

По време на срещата във Вилнюс, участниците са откроили различи аспекти на миграционния феномен: извънредната ситуация с бежанците, търговията с хора и новите форми на робство, мигрантските общности и въпроса за отслужването на тайнствата, пастирската грижи и известяването на Евангелието на китайците в Европа. Според СЕЕК „от размисъла и дискусиите относно различните аспекти на миграционния феномен се открои една разнородна картина, мозайка от житейски опит и дейности, които ако от една страна показват дългия и утвърден опит на Църквата в пастирската грижа за мигрантите, от друга описват една социална реалност с обезпокояващи тенденции и промени, задължаващи към постоянна бдителност“.

svt/ sir