Папата: истинската власт на Църквата е Христовата любов

Църквата изгражда мостове, но не позволява да бъде колонизирана от доминиращите идеи. Това посочи Папа Франциск в словото си към членовете на Папската църковна академия, обучаваща свещеници за работа в дипломатическите мисии и в Държавния секретариат на Ватикана.

Светият Престол – припомни Папата на свещениците, които ще го представляват по света – „е седалището на Епископа на Рим, Църквата, която предстоятелства в любовта, без да се уповава на напразната гордост, а на всекидневната смелост на понижението на Учителя. Истинската власт на Църквата на Рим е Христовата любов“.

„Това е единствената сила, която ни прави универсални и достоверни пред хората и света; това е сърцевината на нейната истина, която не издига стени на разделение и изолация, а е мост, който изгражда общение и призовава към единството на човешкия род; това е нейната тайна сила, която подхранва непоклатимата ѝ надежда, непобедима, въпреки временните поражения“.

Папа Франциск прикани бъдещите дипломати на Светия Престол да „не позволяват на цинизма да ги прави безчувствени“, а да съхраняват паметта за Христос:

„Не сте призовани да бъдете високопоставени държавни служители, една самозащитаваща се висша каста и ценена от светските салони, а да бъдете пазители на истината, която поддържа дълбоко онези, които я предлагат, а не обратното“.

Мисията на представителите на Светия Престол е да бъдат „мостове“, побеждавайки „предполагаемото превъзходство на погледа, който възпрепятства достъпа до същността на реалността и претендира, че знае достатъчно“, и преодолявайки „личните мисловни схеми, културни параметри и църковни контексти“:

„Служението към което сте призовани, изисква да защитавате свободата на Апостолическото седалище, което за да не измени на мисията си пред Бог и за истинското благо на хората, не може да с бъде затворено в логиката на доминиращите групировки, да стане заложник на счетоводното разделяне на фракции, да се задоволи от разделенията между консулите, да се пороби от политическите сили и да бъде колонизирано от дежурните силни мисли или от илюзорна хегемония на доминиращата мисъл, към която се придържа мнозинството“.

Тази мисия, папските представители ще извършват във всички континенти:

„В Европа, която трябва да се пробуди; в Африка, жадна за помирение; в Латинска Америка, гладна за телесна и духовна храна; в Северна Америка, възнамеряваща да преоткрие корените на една идентичност, която не се определя от изолацията; в Азия и Океания, изправени пред предизвикателството на способността да се развиват и диалогират с необятността от потомствени култури“.

Накрая Папата призова бъдещите дипломати да бъдат „истински пастири“ и да „намерят смелостта да се откъснат от границите на сигурността, на това, което вече се познава, и да хвърлят мрежите и въдиците си в непознати води, за да не привикват да се хранят с чужд улов".

svt/ rv