Фокус върху католическото кино

Стартира шестото издание на международния Фестивал на католическото кино Мирабил Дикту (Mirabil Dictu, Какъв прелестен дар! [лат.]), който се провежда в Рим от 22 до 25 юни.Фестивалът е пространство за изява на продуценти и филмови дейци, документаристи и творци на сериали и ТВ серии, на късометражни филми и програми, базиращи се на универсални морални стойности и позитивни модели.

Международният католически филмов фестивал е независим, и е създаден по идея на Лиана Марабини. Стартирал през 2010 под Висшия патронаж на Папския съвет за култура, той има за цел да покаже Църквата под нова светлина: обаятелна в блясъка си, и традиционна, в същото време.

В интервю, основателката на фестивала, Лиана Марабини,  режисьор и директор на фестивала, разкрива основните идеи, цели и постижения на събитието. „Филмите на фестивала представят модел на живот, който тръгва от Исус, защото Исус е начало на живота..В касовите филми характерът на положителния герой, в крайна сметка има винаги отрицателни черти. Ние даваме пространство на много филми, появява се необходимостта те да бъдат събрани заедно. Така се създаде фестивалът, в който всяка година се представят все повече филми и в тазгодишния фестивал те са повече от хиляда.Селекцията се базира на добродетелите, които филмът успява да предаде, на неговата мощност да евангелизира.

Фестивалът е международен, защото Църквата е интернационална, обяснява Лиана Марабини. Участват филми от Ливан, от Парагвай, Корея, Франция, Испания. На тазгодишния фестивал, всеки филм представя една житейска история. Лиана Марабини цитира по-специално филма "С два десни крака" на Николас Парк,в който се разказва за случая на Джесика Кокс, момиченце, родено без ръце, станала първия пилот с лиценз, да пилотира самолети без ръце, само с крака. А получава и черен колан по карате . „Показани са прекрасни документални филми“, е мнението на Лиана Марабини, между които „На мястото на брат ми“ (In my Brother's Shoes) - един късометражен филм,  разказващ историята на американски войник, който мечтае да посети Ватикана, но е убит в Ирак. Когато вещите му се изпращат обратно, брат му, за да реализира този сън, обува обувките на брат си и извършва това пътуване от Съединените Щати до Ватикана.В този смисъл героите са положителни, обяснява Лиана Марабини. Дори, когато се родят с по-малко късмет, с вяра, а всички тези герои имат силна вяра, успяват да преодолеят всяко препятствие.

В заключение, Лиана Марабини отбелязва, благодарение и на Фестивала, католическият филм бележи високо развитие, съответстващо на нивото на големите студия, доставящо удоволствие на тези, които го гледат и на тези, които го създават.

Хората днес имат нужда от модели, послания, които говорят на сърцето. Твърде често са сблъскваме с модели на недостижима физическа красота или на финансови модели на хора изключително богати. Следователно имаме нужда от духовни модели, които не достигат и този тип филми могат служат именно да предават духовни ценности, заключава Лиана Марабини.    

an / rv