Диалогът, школа по хуманност и фактор за единството

Среща под знака на общото желание за братско съжителство и мир и свидетелство за дългогодишно приятелство. Така Папа Франциск определи срещата си с духовните водачи на православната, католическата, мюсюлманската и еврейската общност в Босна и Херцеговина, която се проведе в Международния студентски център в Сараево. Известен като „европейския Ерусалим“, Сараево е мултиетнически и мултирелигиозен град, с многовековно съжителство между вярващите, принадлежащи на трите монотеистични религии.

В обръщението си към присъстващите Папа Франциск припомни учредяването през 1997 на Съвета за Междурелигиозния диалог, в който членуват представители трите религиозни общности, чиято дейност се разпростира от насърчаването на диалога до коордирането на  общи инициативи и диалог държавните власти. Този Съвет, отбеляза Светия Отец , е „голям ресурс, който спомогна за социалния, културен и духовен напредък на този регион, който е кръстопът на народи и култури, белязан понякога от болезнени и кървави конфликти“.

Папата посочи, че учредяването в края на войната на Съвета за междурелигиозния диалог, така както и инициативите в икуменическата и междурелигиозната сфера са отговор на нуждата от помирение и възстановяването на обществото, разкъсано от конфликта. Като цитира Апостолическото насърчение „Evangelii gaudium“, Папа Франциск припомни, че „междурелигиозния диалог, тук както и във всяко кътче по света, е необходимото условие за мира, и затова е задължение на всички вярващи“ (n.250).

„Преди да бъде дискусия по големите теми на вярата, междурелигиозния диалог  е ‘разговор за човешкия живот’ (Evangelii gaudium, 250). В него се споделя ежедневието, с радостите и болките, с трудностите и надеждите; поемат се общи отговорности; проектира се по-добро бъдеще за всички. Научаваме се да живеем заедно, да се познаваме и приемаме в нашите различия, свободно, за това което сме. В диалога се признава и развива една обща духовност, която обединява и спомага за насърчаването на моралните ценности, справедливостта, свободата и мира. Диалогът е школа по хуманност и фактор за единството, спомага за изграждането на едно общество основано на толерантността и взаимното уважение“.

По тази причина, „е важно диалогът да не се ограничава само до ръководителите на религиозните общности, а да се разпростре до всички вярващи, по-специално младежите,  и въвлече различни сфери на гражданското общество. За да бъде истински и резултатен, диалогът трябва да изразява идентичността на всички елементи, защото в противен случай е ненужен и вреден“, каза Папата.

Светият Отец изрази благодарност за направеното до този момент в сферата на междурелигиозния диалог и насърчи религиозните водачи в страната да продължават техните общи усилия за мира, на който са „първите пазители в Босна и Херцеговина“.

„Осъзнаваме, че пътя пред нас е дълъг. Но нека не се обезкуражаваме от трудностите и да продължим с постоянство по пътя на прошката и помирението. Като си припомняме с право за миналото, за да си вземем поука от историята, нека да избягваме угризенията и обвиненията, и да бъдем пречистени от Бог, който ни дарява настоящето и бъдещето: Той е нашето бъдеще, Той е крайният източник на мира“.

Накрая Папа Франциск се спря на образа на Сараево, който от една страна е символ на войната и разрухата, но от друга е символ на направените усилия от различните народи, култури и религии, за да бъде знак на единство; послание за разкъсания от конфликти свят, на факта, че е възможно да се живее в различието, в общата за всички човешка природа, изграждайки заедно бъдеще на мир и братство.

 На срещата обръщение към Папата отправи и епископ Григорий от Сръбската патриаршия, който от името на всички православни християни изрази радостта за визитата в страната на Епископа на Църквата в Рим, „една от най-древните и известни Църкви“:

„Християните в тази страна, заедно с християните по целия свят, с радост приемат истинските свидетели на Евангелието, и ние имахме различни възможности, за да разберем, че Вие сте един от тях. Вие свидетелствате, че съвременния човек, обременен от изкушенията и изпитанията на нашето време, копнее за свободата и любовта, които са дълбоко пазени именно в съкровищницата на Христовата църква“.

Епископ Григорий припомни дълбоките и все още отворени рани от последната война, преди двадесет години, за която, отбеляза той „говорим така, сякаш е свършила вчера, което е разбираемо, защото войната носи със себе си нещастие, убийства, жестокости над най-малките и невинните“:

„Ние, чедата на Божията Църква, трябва да сме обезпокоени и изпълнени със срам, от факта, че в нашата страна, християните убиха християни и нехристияни; затова, от края на Втората световна война, тази страна е пълна с гробове и разрушени църкви и манастири“.

Православният епископи припомни и съжителството между различните култури, религии и народи в страната. Въпреки това, констатира той, „взаимното мирно съжителство и уважение, след последната война, все още не са напълно осъществени: в този смисъл очакваме Вашата помощ“:

„Желаем да потвърдите, че отношенията между различните нации и религии, за да бъдат достойни и човешки, трябва да се базират на взаимното уважение и искреното разбирателство; че ние  трябва да положим допълнителни усилия за развитието на доверието, разбирателството и обичта. И накрая, че съжителството е възможно само в Истината“.

Поздрав към Папата отправи и главния мюфтия на Босна и Херцеговина, Хюсеин Кавазович, който отбеляза, че папската визита е израз на неговата подкрепа за страната, за нейния суверенитет и бъдеще в Европейската и световна общност на свободни държави. „Вашата визита сред нас е насърчение за всички хора с добра воля в тази страна на ограничения, възможности и различни очаквания“.

 В обръщението си главния мюфтия припомни дълбоката криза в света, която „релативизира универсалните ценности и утвърждава оскверняващи идеи, които унижават човечеството“.

„Във Вашата визита в страната и Вашето послание „Мира да бъде с вас“ ние виждаме подкрепа на религиозните и културни традиции в Босна и Херцеговина, които заедно са част от общото и същевременно измъчено европейско наследство. Всички неясноти и полемики относно идентичността на Европа се отразяват директно върху Босна и Херцеговина. Геноцидът над босненските мюсюлмани, ни задължава да преразгледаме нашата вяра и мисия“.

Мюсюлманския представител подчерта, че „послушанието към единствения Бог, означава да служим на всички хора“:

„Помирението с Всемогъщия Бог, който е „Бог помирител“, означава да преоткрием мира с другите и себе си. Това е смисъла на човешкия живот в този свят. В нашите отношения няма място за високомерието или егоизма, защото смирението и благодарността към Бог са необходимото условие за всеки истински човешки успех“.

Въпреки това, констатира Хюсеин Кавазович, „доминиращите философски и богословски форми днес са насочени предимно към преследването на глобални политически цели, отколкото към приближаването до Божието милосърдие. В егоизма се забравя значението на истинската Любов към Бог и ближния“. Като припомни, че основния принцип на нашето призвание е грижата и любовта към ближния, мюсюлманския представител призова за отворен и доброжелателен диалог, чиято цел да бъде премахването както на последствията, така и причините на злото:

„Свети Отче Франциск, заедно с Католическата църква в Босна и Херцеговина, желаем да засилим вярата в единствения Бог, религиозната моралност и духовността, срещу отчуждението на материалната цивилизация и нейните оскверняващи човешките ценности продукти. Ние вярваме, че брака между мъжа и жената, раждането и възпитанието в сферата на семейството, е тайната зародена от Rahu-l-Amin (от Светия Дух) по божествено разпореждане. Изоставянето на това учение, на мисията и посвещаването на тази тайна в човешкия живот, е предателство на най-голямата тайна от традицията на Ибрахим (Аврам)“.

Главният мюфтия изрази надеждата посланието на Папата да бъде стимул за властимащите в страната за насърчаването и подобряването на социалния мир, базиран на взаимното уважение и балансиран от внимателна и конструктивна политика на социална интеграция в Босна и Херцеговина. Освен това, бе подчертано, че мюсюлманската общност приема призива на Папата за „подкрепа на мирните програми в страните, където мюсюлмани, християни и хора от различни религии, са подложени на ужасни и несправедливи страдания, в Близкия Изток и навсякъде по света“.

svt/ rv