Във Франция бе учреден Мюсюлмански богословски съвет

Около петдесет богослови, имами и експерти от цяла Франция учредиха на 25 май в Париж Мюсюлмански богословски съвет, чиято цел e да „помогне на френските мюсюлмани да живеят изцяло своята гражданска позиция и религия, основно чрез прибягването до междинни позиции в практиката и отношението с другите“. В своите статути новият мюсюлмански организъм, поставя акцент над насърчаването на една ислямска „златната среда“* и на пълната си независимост в решенията, в сравнение с останалите съществуващи ислямски организации.

Новият организъм приканва мюсюлманите да работят заедно в търсенето и осъществяването на общото благо и изразява надежда за взаимното сътрудничество между институциите, ислямските центрове и джамиите. По-специално призовава имамите, проповедниците и мюсюлманските учени, да сътрудничат с Богословския съвет, да подкрепят инициативите и да участват в проектите и работата, с цел да служат на интересите на мюсюлманите и на обществото в неговата цялост. Апелът е отправен и към френските власти и действащите лица в гражданското общество, така че да могат да си взаимодействат положително с мюсюлманското присъствие във Франция, насърчавайки равенството, равноправието и съвместното съжителство.

Новият френски мюсюлмански организъм оправя призив и към младежите „да следват пътя на златната среда, да утвърждават с гордост тяхната принадлежност към исляма и да служат на обществото“. Към жените е отправен призива да „заемат тяхното място в мюсюлманския свят и да изпълняват пълноценно  тяхната роля в обществото, на същата основа като мъжете“.

Изпълнителната власт на новата институция се заема от девет мъже, сред тях са Ларби Кешат, ректор на джамията „Адауа“ в Париж и Мухамед Бажрафил, имам на Иври сюр Сен.

Необходимостта от подобна богословска инстанция – пояснява журналистката от френския католически всекидневник „Ла Кроа“, Ан-Бенедикт Хофнер – „бе почувствана силно през последните години, за установяването на една обща дата за началото на Рамазана във Франция, за да се вземе позиция за никаб (традиционно облекло на мюсюлманските жени, което покрива лицето изцяло и остава само тесен процеп за очите) или за осъждането на насилията в името на Исляма. Любопитно е да се види как мюсюлманите ще приемат този нов организъм и преди всичко как ще бъдат приети решенията му“.

 

*Според Аристотел, когато човек работи с разум лесно се убеждава, че всичко прекалено, прекомерно не носи щастие и спокойствие на човека. Затова древногръцкия философ учи, че основен принцип в етиката е запазването на мярка във всичко, придържане, така наречената „Златна среда“.

svt/ rv