Франциск: страхът и тъгата не са присъщи за християните

Християнска общност, която се страхува и не изпитва радост е «болна» и «не е християнска», също и Църквата,  когато се «страхува и «не получава радостта от Светия Дух, се разболява». Това каза Папа Франциск в проповедта си на утринната литургия в религиозния Дом Санта Марта във Ватикана, позовавайки се на литургичния тескт за деня (Йоан 16,20-23).

«Чувството за страх причинява зло – подчерта Папата. Отслабва ни, смалява ни и дори ни парализира». Един изплашен човек «не знае какво да прави».  Съсредоточен е върху себе си, докато «не се случи нещо лошо». А «страхът води до егоцентризъм и те парализира. «Един изплашен християнин не може да разбере какво е посланието на Исус. Затова Исус казва на Павел: «Не се страхувай. Продължавай да говориш». Страхът не е присъщ за християнина. Можем да кажем, че това е чувство, което затваря душата, лишава я от свободата да гледа напред и да сътвори нещо, да направи добро. Вижда само други опасности. Това е порок. Страхът причинява зло».

«Не се страхувайте и искайте от Светия Дух благодатта на смелостта», посочи Папа Бергольо. «Има такива християнски общности, които винаги залагат на сигурното: «Това не можем да направим, това не се прави…Сякаш на входната врата е написано «забранено»: всичко е забранено поради страх. И когато влизаш в тази общност въздухът е опорочен, защото общността е болна. Страхът разболява общността. Липсата на смелост разболява една общност».

«Страхът трябва да се разграничи от «Божият страх», който е «свят», уточни Папата. Това е страхопочитание пред Господа, страхът от Бога е добродетел. Този страх не смалява, не отслабва и не парализира, а води напред, към мисията, която Господ ни е отредил».

Другата дума от днешното литургично четиво е «радост», продължи Папата. «Никой не може да отнеме радостта ви», казва Господ.  В най-трудните мигове и моментите  на болка,  радостта се превръща в мир. Но забавлението в момент на болка се превръща в мрак. Християнин, който не изпитва радост или постоянно живее в тъга не е християнин. А когато в момент на изпитание, болест или трудност един християнин изгубва мира, тогава нещо му липсва».

«Християнската радост не е обикновено развлечение или временно веселие; тя е дар на Светия Дух. Означава да си с радостно сърце, защото Господ победи, царува и стои отдясно на Отца; Господ ме е видял и ме е поканил, давайки ми своята благодат и превръщайки ме в Божи син… Това е християнската радост. Един християнин живее с радост».

«Също и една общност, която не е радостна, е болна общност», заключи Папата. Би могла да бъде «забавна», но е «болна от светското, защото и липсва радостта на Исус Христос». Затова, когато една Църква се страхува и не получава радостта от Светия Дух, тя се разболява, а с това и нейната общност и нейните верни». «Издигни ни, Господи, към седналия отдясно на Отца Христос, издигни нашия дух – завърши Папата. Освободи ни от страха и ни дари радостта и мира».

dg/ rv