Молитвите на Папата през май: грижа за страдащите и готовност за мисионерство

За да можем да отхвърлим културата на безразличието и да се погрижим за ближните, които страдат, особено за болните и бедните. Така е формулирано Общото молитвено намерение на Светия Отец за месец май. В него той засяга болезнените теми за отхвърлянето и изключването. Културата на изхвърлянето в която диктуват законите на конкуренцията и на по-силния, води до нови форми на бедност и уязвимост. Наше задължение е да бъдем отворени към другите и да положим усилия за изграждане на отношения на интегриране и взаимопомощ.

Както заповедта "Не убивай" дава ясна забрана, целяща опазването на човешкия живот, така трябва да кажем "Не" и на икономиката на изключването и неравенството. Тази икономика убива. Как е възможно смъртта на възрастен бездомен човек на улицата да не представлява новина, а загубата от два пункта на фондовата борса да представлява? Това е пример на изключване. Как можем да бъдем безмълвни свидетели на изхвърлянето на храна, когато в същото време толкова много хора гладуват? Това е пример на неравенство. Днес всичко се регулира според законите на конкуренцията и оцеляването на най-приспособените, които позволяват на силните дa живеят на гърба на слабите. В резултат на това, значителен брой хора се оказват изключени и маргинализирани: без работа, без възможности, без каквито и да било средства за промяна.

Човешките същества се приемат за потребителски стоки, които след използване могат да бъдат изхвърлени. Създадохме културата на "изхвърлянето", която все повече се разпространява. Не говорим вече просто за експлоатация и потисничество, а за нещо ново. Изключването, в крайна сметка, е свързано с това, какво означава да бъдеш част от обществото, в което живеем. Изключените не са низшата класа на обществото, маргинализираните или обезправените - те не са вече дори част от него. Изключените не са "експлоатирани", а прокудени и "изхвърлени". […]

От голяма важност е да опознаем новите форми на бедност и уязвимост в които сме призовани да разпознаем страданията на Христос, дори когато това не ни носи материални и незабавни ползи. Имам предвид бездомните, пристрастените, бежанците, коренното население, възрастните хора и много други, които са все по-изолирани и изоставени. Съдбата на мигрантите има особена важност за мен, тъй като аз съм пастир на Църква без граници, Църква, която е майка на всички. Поради това призовавам всички страни дa  бъдат щедрo отворени и вместо да се страхуват от загубата на своята идентичност, да положат усилия за създаване на нови форми на културен синтез. Колко са красиви тези градове, които преодоляват парализиращото недоверие, интегрират тези, които са различни и превръщат самата интеграция в нов фактор на развитие! Колко привлекателни са тези градове, които, дори в архитектурния си замисъл, са взели под внимание създаването на пространства, подпомагащи изграждането на взаимоотношения и благоприятстващи зачитането на другите!

Франциск, Апостолическо насърчение “Evangelii gaudium", 24 ноември 2013

МИСИОНЕРСКИ НАМЕРЕНИЯ

Готовност за мисионерство

За да може застъпничеството на Богородица да помогне на християните в секуларизираните култури да бъдат винаги готови да провъзгласяват Исус. Така е формулирано мисионерското молитвено намерение на Папата за месец май. Християнството трябва да се разбира като задача за цял живот, дълбока подготовка за поемане мисията на Христос, Неговото състрадание и себедаряването Му на другите. Ако живеем в съответствие с Исус, такъв животът би бил най-добрият начин за прогласяване на Евангелието. Най-съвършеният пример за такъв живот е Дева Мария, майката Христова, която от момента на Благовещението, посвещава себе си на волята Божия и мисията на Христос. Независимо от трудностите и страданията на майчиното и сърце, тя никога не загубва вярата си, запазвайки за висчки нас жива светлината на надаждата.

Нека обърнем съзерцателния си поглед към тази, която познаваше и обичаше Исус, повече от всяко друго създание, посочва Папа Франциск при посещението си при Камалдолезе-бенедиктинските монахини, на 21 ноември 2013. Евангелието за този ден разкрива фундаменталния начин по който Дева Мария показва любовта си към Исус, а именно, вършиейки Божията воля: "Защото, който изпълни волята на Моя Отец Небесен, той Ми е брат, и сестра, и майка" (Мт 12:50). С тези думи Исус ни отправя важно послание: Божията воля е върховният закон, който установява истинската принадлежност към Него. Така Мария установява своята близост с Исус още преди раждането му. Тя става последовател и майка на Сина още в момента в който приема думите на ангела и отговаря: "Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти."(Лука 1:38). Това "нека ми бъде" е не само приемане на Божията воля, но и уверена отвореност към бъдещето, знак на истинската надежда!

Дева Мария е майка на надеждата, иконата, която най-пълно изразява християнската надежда, изтъква Светият Отец. Целият и живот е поредица от подобни епизоди, доказващи това, като се започне с нейното "да" в момента на Благовещението. Тя не знаеше как ще стане майка, но изцяло се повери на тайнството, което предстоеше да се изпълни, и така стана жена на очакването и надеждата. След това я виждаме във Витлеем, където Онзи, провъзгласен пред нея като Месия и като Спасител на Израел, се ражда в бедност. По-късно, когато е в Йерусалим за представянето на Исус в Храма, заедно с радостта на възрастните Симеон и Анна получава обещанието, че меч ще прониже сърцето й и пророчеството, че нейният Син ще бъде знак на противоречие. Тя обаче осъзнава, че мисията и личността на Исус надхвърлят собственото и майчинството. Стигаме и до епизода в който намират загубилият се Исус в Йерусалим и Мария го запитва: "Чедо, защо ни направи тъй??" (Лука 2:48), а в отговора си Исус се извръща от майчините и тревоги и говори за делата на Небесния Отец.

Независимо че преминава през всички тези трудности и изненади на Божия план, надеждата на Богородица никога не се разклаща! Жена на надеждата. Тя ни показва, че надеждата се подхранва от вслушване, съзерцание и търпение, докато узрэ времето Господне. На сватбата в Кана, Мария отново е майка на надежда, което я прави внимателна и загрижена за човешките дела. С началото на Своето публицно служение, Исус става учител и Месия и Дева Мария приема мисията на своя Син с ликуване, но и със страх, защото става все по-ясен знакът на противоречие, предсказан от възрастния Симеон. В подножието на кръста, тя е едновременно жена на скръбта и на зоркото очакване на това тайнство далеч по-голямо от скръбта, което предстои да се изпълни. Когато изглежда сякаш всичко е приключило и всяка надежда угаснала, в този тъмeн момент, припомняйки обещанията на Благовещението, тя можеше да каже: не се изпълниха, излъгана съм. Но не го стори. И така тя, която бе благословена, защото вярваше, видя как чрез нейната вяра разцъфва новото бъдеще и очакваше с надежда Божието утре. Често се питам, посочва Папата: Знаем ли ние как да чакаме Божието утре? Или нетърпеливо го искаме веднага? За нея Божието утре е зората на Великденското утро, зората на първия ден от седмицата. Би било добре да помислим в съзерцание за прегръдката на майката и Сина. Единствената лампа, светеща в гробницата на Исус, бе надеждата на майката, която в този момент е надеждата на цялото човечество. Питам се, посочва в заключение Папа Франциск, питам и вас: дали тази лампа все още свети, във вашите манастири и дали все още очаквате в тях Божието утре?

Франциск, Обръщение към Камалдолезе-бенедиктинските монахини, 21 ноември 2013

превод Бистра Пищийска