Трите „магически“ думи за добрия живот в семейството

„Позволете“, „благодаря“, „извинявай“ са думите, които разкриват пътя за добрия живот и мира в семейството. Те са „обикновени“, „лесно приложими“ и съдържат „голяма сила – да пазят дома пред трудностите и изпитанията, но тяхната липса малко по малко създава пукнатини, които могат да разрушат семейството“. Това каза Папа Франциск на генералната аудиенция във Ватикана на която продължи катехистичния цикъл за реалния живот на семейството.

Добро възпитание, а не добри маниери

„Обикновено, ние смятаме тези думи за признак на „добро възпитание“, което е много важно, отбеляза Папата. За св.Франциск Салски доброто възпитание е половин святост. Но внимание, защото в историята познаваме формализма на добрите маниери, който може да се превърне в маска, която прикрива коравосърдечието и липсата на интерес съм другия. Може да се каже: „Зад добрите маниери се крият лоши навици“. Дори религията не е защитена от тази опасност, която може да я отклони към формалното спазване на светската духовност. Дяволът, който съблазнява Исус показва добри маниери – като истински господин и кавалер – цитира Светите Писания, като богослов. Привидно неговия стил е коректен, но намерението му е да отклони от истината на Божията любов. Ние обаче, разбираме доброто възпитание в автентичния му смисъл в който стилът на добрите отношения е здраво вкоренен в любовта към доброто и уважението към другия“.

Учтив език изпълнен с любов

Първата дума е „позволете“: „Когато се безпокоим да поискаме любезно онова за което мислим че можем да претендираме, ние защитаваме духа на брачното и семейното съжителство – посочи Папа Бергольо.  Да влезеш в живота на другия, дори когато е част от нашия живот, изисква деликатност и ненашествено отношение, което обновява доверието и уважението. Колкото по-дълбока и съкровена е любовта, толкова повече изисква зачитане на свободата и умението да се чака другия да отвори вратата на сърцето си“. Папата припомни, че Господ също е искал позволение да влезе: „Ето, стоя на вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене“ (Откр.3,20). „Преди да направим нещо вкъщи нека кажем: „Позволи, мога ли да го направя?  Харесва ли ти да го направя така?“. Този  учтив език, изпълнен с любов, много помага на семействата“.

Умението да благодарим

Втората дума е „благодаря“: „Понякога си мислим, че сме се превърнали в цивилизация на лошите обноски и думи, сякаш са знак за  еманципация. Дори много пъти ги чуваме публично. На учтивостта и умението да благодариш се гледа като на слабост, а понякога дори предизвикват безразличие. На тази тенденция трябва да се противодейства още в лоното на семейството. Трябва да станем по-неотстъпчиви във възпитанието към благодарността и признанието: човешкото достойнство и справедливостта преминават през тях. Ако семейството пренебрегва този стил, тогава и обществото ще го загуби. Освен това, за вярващият, благодарността е в сърцевината на вярата: онзи християнин, който не умее да благодари е изгубил езика на Бога“. „Нека си припомним въпроса на Исус, когато изцерява десет прокажени и само един от тях е благодарил (Лука 17, 18)“. Папата припомни и думите на една възрастна, много мъдра жена, която е срещнал: „Благодарността е растение, което расте само в благородните души“.

Липсата на извинение задушава

Третата дума е „извинявай“: Трудна дума, но много необходима, отбеляза Папата. Нейната липсва създава малки пукнатини – дори неволно – които постепенно стават дълбоки ровове. Неслучайно в молитвата на Исус, „Отче наш“, която обобщава всички  съществени въпроси в живота, намираме следния израз: „И прости ни дълговете, които ние прощаваме на нашите длъжници“ (Мат. 6,20). Да признаем липсата и да желаем да възвърнем отнетото – с уважение, искреност и любов – ни прави достойни за опрощение. По този начин се прекратява инфекцията. Но ако не успеем да се извиним, това означава че не сме способни и да прощаваме. В дома, в който не се иска извинение, въздухът започва да липсва, а водите стават заблатени. Много наранявания на чувствата и много терзания в семействата започват със загубата на тази ценна дума: «Извинявай».

Никога не завършвайте деня без да се помирите

В съпружеският живот много пъти има препирания…дори понякога летят чинии! – допълни Папата, но моя съвет е никога не завършвайте деня без да се помирите“. „Но как трябва да го направя? Да застана на колене? Не е необходимо! Достатъчен е само един малък жест. Тогава хармонията в семейството се завръща! Достатъчна е една милувка! Но никога не завършвайте деня без да се помирите! Не е лесно, но трябва да се направи. С това животът става по-хубав“.

Не забрявайте трите ключови думи за семейството

„Тези три ключови думи за семейството са обикновени и може би в първия момент ни карат да се усмихнем – каза накрая Папата. Но когато ги забравим, няма за какво да се усмихваме. Може би нашето възпитание много ги пренебрегва. Нека просим от Господ да ни помогне да ги върнем в нашето сърце, в нашия живот и в нашето гражданско съжителство“.

dg/ rv