Павилионът на Ватикана във Венеция - място за диалог

 Както и преди 2 години на Биеналето на Изкуствата във Венеция, павилионът на Светия Престол е разположен до павилиона на родината на папа Франциск, Аржентина, в който посетителите могат да видят творба  на скулптура Хуан Карлос Дистефано . Другите съседи на Ватикана в нейното второ участие са Мексико, Арабските Емирства, а  на втория етаж е изложбената площ на Турция.

 За представянето на павилиона в деня на вернисаж за журналистите на 56 то издание  на Международна изложба на изкуствата говори Микол Форти,  директор на колекцията за модерно изкуство към  Ватиканските музеи, куратор на Павилиона на Светия Престол. Тази година Павилионът е посветен на тема  „в началото... словото се превърне в плът“. Турският  павилион е посветен на големия концептуален артист от арменски произход Саркис, обяснява Микол Форти. Тази близост,  имайки предвид скорошните думи на папа Франциск по повод 100- годишнината от масовото избиване на повече от един милион арменци,  представлява една същинска възможност за диалог и среща.  Кураторката  на  павилиона на Ватикана  разказва, че турският артист е  посетил павилиона  за среща и за разговор.“ Той ми довери,  че една от неговите скулптури,която представлява част от инсталацията му,  съдържа изречение от Евангелието на Йоан.

                                                             

От книгата Битие до Пролога на Евангелието на Йоан, темата на павилиона на Светия престол на 56-то биенале на Изкуството във Венеция преминава през Библията, вдъхновявайки  тримата избрани артисти: представители на различни поколения и използващи различни изразни средства. Павилионът ще бъде отворен за публиката заедно с официалното откриване на Биеналето на 9 май. Колумбийката Моника Браво, македонката Елпида Хадживасилева, фотографът  Марио Мачилao, роден в Мапута,  Мозамбик.

В избора на кардинал Равази, комисар на Светия Престол за Биеналето прозира явно намерението  да изследва светове, далечни нам и културни контексти на малко известни артисти в Италия и Европа именно с цел установяване на диалог.

 Биеналето представлява специфичен контекст на съвременното изкуство, на експериментиране и отваряне към нови поколения. „Усилието, което искахме да направим тази година говори, че жанра не е литургично изкуство или поръчки на църковно изкуство в тесния смисъл на думата, а по-скоро сме си поставили за цел да обновим погледа на Църквата, който винаги е бил насочен към сравнение с езици, изразни средства и възможности, както и свобода на изказа на различни артисти и на различни култури. В този смисъл отправната точка на Биеналето в неговата важност е само една от спирките по  маршрута за преодоляване на дистанцията, създала се през последните десетилетия между изкуство и вяра“, завърши Микол Форти.

an / rv