2015-04-20 11:39:00

В Торино бе открито Изложението на Плащаницата


Пет години след последното Изложение, по повод двеста годишнината от рождението на свети Йоан Боско, на 19 април Плащаницата бе отново изложена за преклонение от вярващите в катедралата на Торино. „Плащаницата е спомен от Божията доброта в нашия живот“, посочи при откриването на събитието, епископът на града, монс. Чезаре Нозиля. Мотото на Изложение 2015, което ще продължи до 24 юни, е „Най-голямата любов“, а за събитието Светият Отец ще посети града на 21 и 22 юни. За последен път реликвата беше изложена през 2010 г. след реставрационните работи върху лененото платно, извършени през 2002 г.

На литургията за откриване на Изложението, монс. Нозиля, който е и Папски пазител на Плащеницата, припомни, че „с Папа Франциск ще разберем, че не ние гледаме образа от Плащаницата, а ще се почувстваме гледани и приканени да не пренебрегваме огромното страдание около нас и в света“. Визитите при Свещената Плащаница са безплатни и достъпни за всички, но чрез задължителна резервация. До този момент повече от един милион души са резервирали своята визита чрез специално създадения за Изложението сайт www.sindone.org.

Свети Йоан Павел II определя Плащаницата „огледало на Евангелието“, но също „предизвикателство за разума“. Не случайно, това ново изложение за широката публика , третото от 2000 г., на ленения погребален покров с размери 4,34 х 1,09 м, с който според традицията е бил увит Исус, предлага още веднъж дискусията за автентичността на тази реликва: средство за евангелизация, за което научния дебат е все още отворен.

В този контекст архиепископ Чезаре Нозиля коментира: „Бих искал да припомня думите на свети Йоан Павел II, казани през 1998, в словото му за Плащаницата: „Тъй като не е предмет на вярата, Църквата няма специфичната компетентност, да се произнесе относно всички исторически и научни изследвания за Плащаницата. Църквата призовава да се походи към изучаването на Плащаницата без предварително изградени позиции, които приемат за даденост резултати, които не са такива“. Ето защо, за тези аспекти, Църквата не поставя никакво ограничение, нито ги абсолютизира, защото това което ни интересува е, че тази Плащаница, въпреки всичко, отговаря по красноречив начин на Евангелията. Това е сякаш, вместо да четем написаното Евангелие, ние четем и виждаме Евангелието в Плащаницата. Тя е средство, което ти помага да навлезеш в голямата тайна на страданието и смъртта на Исус и да разбереш с какво величие, тази голяма любов те е възлюбила. За това понякога хората пред Плащаницата се затрогват. Причината за Изложението е именно тази, а не да се каже, дали Плащаницата е истинска или не. Това е предмет на друг разговор“.

През последните десет години папската поучителна власт, ясно разграничи ролята на науката и вярата в отношение на Плащеницата. В края на 1800 г. сме свидетели на обрат в спора относно произхода на свещения погребален покров, както посочва Джан Мария Дзаконе, научен директор на Музея на Плащеницата в Торино:

„Въпросът за автентичността е сравнително нов. Силната нужда да се докаже автентичността ѝ, започва в момента в който един определен вид рационализъм и критика на реликвите, започват да си проправят път и в лоното на Църквата. Но критичната точка на разцепление е снимката от 1898, която отбелязвайки поведението на фотографския негатив на отпечатъка върху Плащаницата, от една страна затрудни някой хипотези за средновековния произход на Свещения погребален покров, а от друга, отвори редица въпроси, неразрешени до днес, за това как се образувал този отпечатък“.

Изучаването на историята на Плащаницата означава също и изучаване на народната набожност към този предмет. Според Джан Мария Дзаконе, „историята на Плащаницата е преди всичко история на набожност; основата на Плащаницата, за което тя отново е изложена, е именно да се предложи този образ, защото който застане пред това ленено платно, пред този образ и чрез този образ да може да размишлява над много неща, но преди всичко над тайната на Въплъщението и жертвата на Исус, но също и за Възкресението Му. Историята и свидетелствата на хората го показват: не се напредва във вярата въз основа на автентичността или неавтентичността на Плащаницата, а по стъпките на милионите хора преди нас, които чрез този образ, оставен ни от Проведението, са успели да отидат отвъд него и да открият Христос“.

svt/ rv








All the contents on this site are copyrighted ©.