Папата: званието е конкретен ангажимент за изграждането на Царството Божие

"Изходът" е в основата на званието, то е нашият отговор на Божия призив. Това пише Папа Франциск в посланието за 52-я Световен молитвен ден за званията, който ще бъде отбелязан на 26 април. Като припомня преселението на Божия народ от робството в Египет и „историята на любов между Бог и неговия народ" Папата призовава вярващите да „обърнат решително живота си към Господ, да оставят комфорта и строгостта на личното его, като  фокусират живота си в Исус Христос" и да прегърнат във всичко и навсякъде евангелизаторската мисия на Църквата. Светият Отец не забравя и младежите, които насърчава да не се страхуват да „излязат от себе си и да тръгнат на път, винаги с поглед отправен към нуждаещите се“.

„В мисионерската Църква, християнското звание се ражда в лоното на един мисионерски опит“, а това е възможно само ако „човек е способен да излезе от себе си, извършвайки едно истинско и същинско „преселение“, подобно на Библейското преселение на Божия народ разказано в книгата „Изход“,  за да се освободи от робството и намери нов живот в Христос“, пише Светият Отец.

В корена на всяко християнско звание стои „излизането от собствения комфорт и строгост, за да фокусираме живота си към Исус Христос“. Излизане, което не е „пренебрежение на собствения живот, чувства и хуманност“. Званието -  пояснява Папа Бергольо, цитирайки енцикликата на Бенедикт ХVI „Deus Caritas est“ – е призив от любов, който привлича и предизвиква „постоянното излизане от нашето затворено „аз“, към неговото освобождение чрез себедаряването“.

Динамиката на „изхода“, не се отнася само до отделната личност, а до мисионерската и евангелизаторската дейност на цялата Църква: една „излизаща Църква, способна да тръгне към чедата Божии, към техните реални ситуации и да споделя с тях раните им“. „Църквата, която евангелизира, излиза към човека, възвестява свободно Евангелското слово, лекува раните на душата и тялото с Божията благодат, повдига бедните и нуждаещите се“. Християнското звание е конкретен ангажимент за изграждането на Царството Божие на земята и неизбежно води към солидарността, преди всичко към най-бедните.

Към най-младите Папа Бергольо отправя силен апел да не се страхуват от несигурността и неяснотите в ежедневието, които могат да възпрепятстват мечтите им. Папата ги насърчава да не се страхуват да излязат от себе си и да тръгнат на път по стъпките на Исус, както направи Дева Мария, модел за всяко звание, която без страх каза своето „да“ на Господния призив.

svt/ rv