Формационен семинар във Ватикана за богопосветените

„Днес все по-силно чуваме апелът от новите географски и културни контексти , който се изразява по силен начин. Контекстите са променени и ние сме дезориентирани в нашата идентичност. От нас се искат нови усилия да ги задълбочим“. Това посочи кард. Жоао Брас де Авис, префект на Конгрегацията за Институтите за богопостветен живот и Общностите за апостолски живот, в изказването си при откриването на формационния семинар за богопосветените, който се провежда от 8 до 11 април в Рим. В него участват 1200 богопосветени от цял свят, които обсъждат основите на идентичността на богопосветените и формативните изисквания на съвременната епоха. Освен изказванията в програмата са предвидени и повече от петдесет дискусионни срещи по актуални теми. Работните сесии ще бъдат закрити с лекции на кард. Стела, префект на Конгрегацията за клира, монс. Хосе Родригес Карбайо, секретар на Конгреагацията за богпосветения живот и монс.Винченцо Дзани, секретар на Конгрегацията за католическото възпитание.

В изказването си кард. Брас де Авис подчерта, че „в днешното общество, белязано от противоречия, от трудното съжителство между различните култури, подтисничеството над слабите и неравенствата, богопосветените са призовани да предложат един конкретен модел на общност, която чрез признаването на човешкото достойнство и споделянето на дара, на който всеки е носител, спомага за братските отношения“. Въпреки това, отбеляза кард. Брас де Авис, „пророчеството на богопосветения живот преминава през качеството на взаимоотношенията“. Ето защо, за да се постигне тази цел, е необходимо цялостното формиране да бъде насочено към всички измерения: интелектуално и духовно, индивидуално и колективно, личностно и социално, емоционално и сексуално.

„Званието е светостта. Формацията няма друга основа, освен тази, в човек да засияе божествения живот, формиране в чувствата на Исус Христос“, посочи Микелина Теначе, преподавател в Папския Григориански университет.

От своя страна Клаудия Пеня и Лило, от Конгрегацията на „Свети Павел“ и преподавател в университета „Диего Порталес“ в Сантяго, подчерта, че е „наложителна една формативна педагогика, която да вижда формацията като един единствен процес: от неговото начало до постоянно формиране на богопосветените“. Важно е, посочи Клаудия Пеня, „да се придобие способността да се изгражда и възстановява личния живот около един „жизненоважен център“, който за вярващите е Пасхалната тайна, кръста на Сина, който въздигнат от земята, привлича всички към себе си“.

„За богопосветените е важно да правят мъдростен прочит на своя живот“, посочи отец Рикардо Воло, мисионер и преподавател в Папския Латерански университет и Института по богословие на богопосветения живот в Рим. Според него, при формирането на богопосветените е необходимо да „се извлече полза и поучение от ежедневния житейски опит, който да помогне за израстването като личности и чеда Божи. Да се поучат от Исус-възпитателя, от неговата педагогика и свидетелство: Исус е пример за милосърдие, трогва се пред гладния народ, пред нуждите на бедните, помага им да излязат от тяхната вътрешна сигурност, от техните предубеждения, ограниченост, лична, културна и религиозна нетърпимост. Във възпитателният модел наложен от Исус, бедните, в контекста на техните човешки и духовни ситуации, се превръщат във „възпитатели“ на учениците“, отбеляза отец Воло.

Исус има различен начин на възпитание за всеки един: следва пътя на зрелостта на Петър, белязан от силни противоречия; лично призовава учениците, като ги приканва да живеят с него и да участват в неговата мисия. Когато учениците се връщат, разговаря с тях, изслушва техните съмнения, неразбирателства, страхове и им помага да разпознаят реалността, да я разберат, да съзерцават живота чрез очите на вярата и благодатта. „Библейската екзегетика, трябва да се превърне в екзегетика на живота“, посочи още отец Воло. Ето защо, призива който отправя Възкръсналия към учениците да се „завърнат в Галилея“, за да възвестяват Благата Вест отправен е отправен и към всички наставници и възпитатели. „Това е призива да се „върви“ с другите, да се тръгне с тях на път, като им се помага чрез съвети, братски корекции, насърчение и поучения. Но преди всичко, чрез свидетелството на техния живот, да се открие обичта към Онзи, когото следват, Господ“.

svt/ rv