Папата припомня масовото избиване на арменци преди един век

Само с „конкретни жестове на помирение и мир“ ще може да се направи „споделен исторически прочит“ на масовото избиване на арменците преди 100 години. Това посочи Папа Франциск  в словото си към Патриархалният Синод на Арменската католическа църква, които прие на аудиенция във Ватикана.

Аудиенцията се провежда в навечерието на възпоменателната литургия, която Папа Франциск ще отслужи на 12 април във ватиканската базилика, за да припомни тази драматична страница в човешката история, когато един милион и половина арменски християни отказват да се отрекат от своята вяра в епохата на Отоманската империя.

„Молитвено ще призовем Божието милосърдие, за да помогне на всички раните да бъдат излекувани и бъдат ускорени конкретните жестове за помирение и мир между нациите, които все още не успяват да достигнат до разумен консенсус за прочита на тези тъжни събития“, отбеляза Папата в словото си.

Чрез присъстващите епископи, Папата припомни голямата диаспора на Арменската църква по света, образувана вследствие на масовото избиване, която в този момент духовно е обединени в Съединените щати, Русия, Южна Америка, Европа,  Украйна и Армения. „С особена тъга мисля за районите, като Алепо, града мъченик,  където преди сто години са били сигурно убежище за оцелелите християни. През последните години, в тези райони е подложено на опасност присъствието на християните“.

„Много е важно да просим от Бог и дара на мъдростта на сърцето – посочи Папата -  защото възпоменанието на жертвите преди един век ни изправя пред мрака на misterium iniquitats (лат. тайната на злото).  Нищо не може да бъде разбрано без това. Както казва Евангелието, от дълбините на човешкото сърце могат да се отключат най-тъмните сили, които могат да достигнат до програмирано и систематично унищожаване на брата, смятайки го за неприятел и враг, или за индивид без човешко достойнство. Но за вярващите въпросът за извършеното зло от човека въвежда и в тайната на участието в спасителното Страдание: немалко дъщери и синове на арменския народ произнесоха Христовото име с цената на  пролята кръв или смърт от недохранване по време на принудителните и нескончаеми масови изселвания».

Папа Франциск свърза непреклонната вяра на мъчениците преди един век  с двехилядната история на арменския народ, приел християнсктото през 301г.: «Страданията на вашия народ в историята продължават, в известен смисъл, страданията на Исус – каза Папата - но във всяко едно от тях е заложен зародиша на Неговото Възкресение».

Папата припомни на арменските църковни пастири дълга «да възпитават миряните в прочита на действителността с нови очи, за да кажат един ден: моят народ не е само от страдащи за Христос, а преди всичко възкръснали в Него». Затова, подчерта Папа Франциск, «много е важно да се припомня миналото, но черпейки от нова лимфа, за да се подхрани настоящето с радостното известие на Евангелието и със свидетелството на милосърдието».

Накрая Папата припомни приноса на своя предшественик Бенедикт XV «за облекчаване драмата на арменския народ» и призивите на към Султан Мехмет да прекрати масовото избиване на арменци. „Този Папа, голям приятел на Изтока, основал Конгрегацията за Източните църкви и Папския Източен Институт, през 1920 вписа Св.Ефрем Сирийски сред учителите на Универсалната  църква – каза Франциск.

На литургията на 12 април Папата ще извърши аналогичен жест със Свети Крикор Нарегаци, „най-обичания и най-четения арменски светец“, който ще признае за учител на Универсалната църква.

dg/ rv