Папа Франциск: нека не прехвърляме нашите вини върху децата

Всяко изоставено и отхвърлено дете или жертва на някаква форма на насилие е „вик към Бога“: това подчрета Папа Франциск на генералната аудиенция в сряда, която посвети на „страданията на децата“. Папата призова семейства и институции да се грижат за тях с любов. На площад Свети Петър присъстваха повече от 40 хиляди верни и поклонници от цял свят, като по традиция преди аудиенцията Папата ги поздрави, преминавайки сред тях на бял открит джип.

„Още от раждането много деца са отхвърлени, изоставени, с откраднато детство и бъдеще. Някой се осмелява да каже, сякаш да се оправдае, че те са се появили по погрешка. Това е срамно! – възкликна Папа Бергольо. Не трябва да прехвърляме нашите вини върху децата!  Децата никога не са една грешка. Техният глад  не е грешка, както не е грешка и тяхната бедност, слабост, изоставянето им по улиците; нито тяхното невежество – много деца още не знаят какво е едно училище. В краен случай, това са поводи да ги обичаме повече и бъдем по-щедри към тях. Какво ще правим с тържествените декларации за правата на човека и правата на детето, ако наказваме децата за грешките на техните родители?“.

„Всички, които имат задачата да управляват и възпитават, но бих казал и всички възрастни, имаме отговорност за тези деца и всеки да направи нещо, което може да промени тази ситуация – отбеляза Папата. Имам предвид страданията на децата. Всяко едно дете, отхвърлено и изоставено,  което живее по улиците просейки или жертва на някаква форма на насилие, лишено от училище и медицинска грижа,  е вик към Бога и обвинение на системата, която ние, възрастните, сме изградили. За съжаление, тези деца са жертва на престъпници, които ги използват за недостоен трафик или търговия, обучавайки ги да водят война или на насилие“.

Все още и в „т.н. богати страни много деца изживяват драми, които остават тежки следи поради криза в семейството, оценки в училището и условия на живот, които много често са безчовечни- подчерта Папата. Във всеки случай, това е насилено детство в тялото и душата. Но никое от тези деца не е забравено от Отца, който е на небесата! Никоя от техните сълзи не е изгубена! Както не трябва да изгубим и нашата отговорност, социалната отговорност на хората, на всеки от нас и на държавите“.

Припомняйки Евангелието на Матей в което Исус укорява учениците, че пречат на децата да дойдат да ги благослови (Мат.19,13-15), Папата каза: „Колко е хубава вярата на родителите и отговора на Исус. Как бих искал тази страница да се превърне в нещо нормално за всички деца! Вярно е, че благодарение на Бог децата с тежки увреждания много често намират изключителни родители, готови на саможертва и благородство. Но тези родители не трябва да бъдат оставяни сами! Трябва да ги придружаваме в техните трудности, но също и да им предложим моменти на споделена радост  и веселие, за да не бъдат обзети само от терапевтичната рутинност“.

Папата осъди и безразличието към нуждите на децата и техните родители, като например „служебните формулировки за законна защита“ от типа: „въпреки всичко, ние не сме благотворителна организация“  или „в личния живот всеки е свободен да прави това което иска“ или „ съжаляваме, не можем да направим нищо“. „Тези думи са излишни, когато става въпрос за деца. Много често върху децата се отразяват последиците от изхабен живот поради временна или лошо заплатена работа, непосилни работни смени, негоден транспорт…Но децата заплащат цената и на незрелите бракове и безотговорните разводи, те са първите жертви; върху тях се отразяват резултатите от културата на изострени субективни права, като впоследствие се превръщат в преждевременно израснали деца . Много често попиват насилие, което не са в състояние „да преработят“, и пред погледа на големите са принудени да привикнат с деградацията“.

„И в нашата епоха, както в миналото, майчинството на Църквата обгръща децата и техните семейства, посочи Папата. Предава благослова на Бог на родители и деца; майчинска нежност, но и категорична и остра присъда, защото с децата не бива да се шегуваме“. Накрая Папа Бергольо изтъкна колко красиво би било онова общество, което прилага следния принцип:

„Вярно е, че не сме съвършени и правим много грешки. Но когато става въпрос за деца, които се появяват на света, никоя саможертва на възрастните няма да бъде осъдена като скъпа или много голяма, ако има за цел детето да не помисли, че е грешка, че няма стойност и че е оставено да бъде наранявано от живота и самовластието на хората. Сигурен съм, че на такова общество ще бъдат опростени многобройните грешки“.

„Господ съди за нашия живот слушайки онова, което му казват Ангелите на децата, които винаги гледат лицето на Небесния Отец - завърши Папата, цитирайки Евангелието на Матей (18,10).  Нека и ние се запитаме: какво ще разкажат на Бог за нас, Ангелите на тези деца?“.

dg/ rv