Папата: Господ оценява умората на свещеника

Свещениците трябва да се научат да бъдат „уморени от добро“: от положените усилия да известяват Благата Вест, от споделената радост и болки със своето стадо, от защитата на себе си и Божия народ,  от злото и „светската духовност“. Такава трябва да бъде умората на свещеника: „с мириса на стадо и бащинска усмивка“, който е имал смелостта да отиде „до краищата на света и всички периферии“, за да занесе Благата Вест на отдалечените“.  Това бе поканата на Папа Франциск към свещениците по време на Кризмалната литургия, която отслужи на Велики четвъртък във ватиканската базилика. По време на ритуала бяха подновени свещеническите обети и благословени Светите масла.

Умората на свещениците

В проповедта си пред свещениците Папа Франциск говори за „умората“ на свещеника, видяна като положителен резултат от „тежестта“ на пастирската работа, но също и като „тамян, който мълчаливо се издига към Небето“. «Но понякога,  когато чувстваме  тежестта на пастирския труд, може да бъдем изкушени да почиваме по всякъкъв начин, сякаш почивката не е дадена от Бог – отбеляза Папа Бергольо. Нека не попадаме в този капан, защото нашия труд е ценен в очите на Исус, който ни приема и отново ни повдига. Когато някой е смъртно уморен, може да се простре в обожаване пред Господ и поиска помощ».

«Ключът за пастирската плодовитост се състои и в това как почиваме и в усещането как Господ тълкува нашата умора», допълни Папата. За това могат да помогнат няколко въпроса: «Мога ли да почивам, след като съм приел любовта, щедростта и обичта, които ми дава Божия народ?  Или след пастирската работа търся почивката по изтънчени начини предлаганите от консумативното общество? Дали за мен Светият Дух  е «почивка в тежестта» или само Онзи, който ми създава работа»?».

Умората да бъдеш сред хората

Много са трудностите на свещениците, които са сред хората и споделят тяхния живот, радости и болки- посочи Папата -  но тази умора е «свята» и красива, защото «хората обичат, желаят и имат нужда от своите паситри» и не ги оставят без ангажименти, с изключение на ония, които «се крият в канцеларията или се разхождат из града с тъмни очила».

«Това е умората на свещеника с мирис на стадо…, но с усмивката на баща, който съзерцава своите деца и внуци – продължи Папа Франциск. Тя нама нищо общо със скъпите парфюми и погледите отдалеч и отгоре. Ние сме приятели на Исус, това е нашата радост. Ако Той пасе своето стадо сред нас, тогава ние не можем да бъдем пастири с кисели лица и оплаквайки се, нито пък още по-лошото – отегчени пастири. Мирис на стадо и бащинска усмивка …Уморени, но изпълнени с радост от думите на Господ: «Дойдете вие, благословените на Отца Ми» (Мат. 24,34).

Умората на неприятелите

Папа Бергольо посочи и „умората на неприятелите: „Дяволът е по-хитър от нас и е способен да разруши само за един миг онова, което сме изградили с търпение и дълго време“. Затова е нужно да просим благодатта да се научим да неутрализираме злото: „Не откъсвайте плевелът, не искайте да защитавате като супермени онова ,което само Господ може да защити. Всичкотова помага да не попаднем в капана на несправедливостта и пред подигравките на коварните. При тези ситуации на умора са валидни думите на Господ: „Не се страхувайте, аз победих света!“ (Йоан 16,33).

Умората от себе си

Накрая Папа Франциск посочи може би „най-опасната умора“ – от самите себе си. Това е състоянието на „автореференциалност:  разочаровението от себе си, на онзи, който не се гледа с очите на грешника, който има нужда от прошка, а търси помощ и продължава напред…Тази умора наричам „кокетничене със светската духовност“ – посочи Папа Бергольо. Състоянието на самотния, който разбира колко много сфери в живота са пропити от светското и има чувството че нищо не може да го измие. Това е лоша умора“. Причината за тази умора може да намерим в Откровението на св.Йоан: „Зная, че си претърпял и имаш търпение , че за името Ми си се трудил и не си се уморил. Но имам нещо против тебе, задето остави първата си любов“ (Откр.2,3-4). Само любовта дава почивка. Уморява онова, което не обичаш, това е лоша умора, а с течение на времето става още по-лоша», заключи Папата.

Да просим от Бог да бъдем уморени от добро

Папата завърши визирайки библейската картина в която Исус умива нозете на апостолите: «Господ умива всяко петно, онзи светски и мазен смог полепнал по пътя на следващите Неговото име…Раните, навяхванията и умората са знак как сме Го следвали, по какви пътища сме минали, за да търсим изгубените овци…Господ ни умива и ни пречиства от всичко онова, което се е натрупало в краката ни, за да Го следваме».

«Пътят към Исус е умит от самия Него, за да почувстваме правото да бъдем «радостни» и почувстваме смелостта да излезем и отидем по карищата на света, по всички периерии, за да занесем Благата вест на отдалечените, знаейки, че «Той е с нас, през всички дни до съвршека на света». Моля ви, завърши Папата, нека изпросим благодатта да се научим да бъдем «уморени от добро».

dg/ rv