Любов и закрила, ключови думи в медитациите за Кръстния път на Колизеума

На Велики петък  от 21.15 на римския Колезеум ще се проведе традиционния Кръстен път, който ще предстоятелства Папа Франциск. Тази година Кръстът ще премине през 14-те молитвени спирания носен от християни от Ирак, Сирия, Китай, Норвегия, както и от семейства, осиновени деца, болни, монахини и свещеници. На  първото и последното молитвено спиране ще присъства кардинал викария на римския диоцез Агостино Валини, а в края Кръстът ще достигне до Папа Франциск, който ще закрие церемонията с кратко размишление и папския  благослов.

Тази година Папа Франциск повери медитациите на Кръстния път за Велики петък на римския Колизей на монс. Ренато Корти, почетен епископ на Новара в Италия. 79 годишният свещеник проведе духовните упражнения за Римската курия в последните дни на понтификата на Йоан Павел II през 2005. Пред микрофона на Радио Ватикана монс. Корти споделя за източника на своето вдъхновение за медитациите на 3 април на Колизеума:

„Вдъхновиха ме първите думи на Папа Франциск при избирането му, защото беше празникът на Св.Йосиф, пазител на Мария и Исус. Особено ме впечатли пасажа в който току що избрания Папа казва, че Кръста е светъл връх на Божията любов, която ни закриля. Мисля, че всички сме призвани да съхраняваме тази любов към човека. Тази тема присъства в посланието на Св.Павел до ефесяни в което говори за пълнотата и дълбочината на Божията любов към човека.  Тези измерения присъстват в медитациите на различни молитвени спирания. Особено думата закрила: закрилата на Бог, закрилата на Евхаристията, закрилата на прошката. Но също така и отказът от закрилата, което е печален факт, като например: изоставянето на младежите, на бедните и на ония пиластри на мира, както ги нарича Папа Йоан XXIII: истината, справедливостта, свободата и любовта».

«В медитациите присъстват и «горещи» теми, които тревожат света – продължава монс. Корти: смъртното наказание, което трябва да бъде отменено, изтезанията, безчовечността към невинните, варварските убийства на човешки същества, децата- войници, продажбата на хора, сексуалните злоуптореби над мололетни. Но припомням също така доброто и красотата, които дават надежда на света: например мисионерките, които се грижат за изоставени деца или деца войници, възвръщайки им смисъла на живота и тяхното достойнство».

Монс. Корти обяснява и присъствието в медитациите на преследванията срещу християни и убийствата в името на една изопачена религия: «От моя духовен опит мога да кажа, че в настоящата тежка и мрачна за бъдещето международна обстановка ние, християните, можем по-ясно да видим, че Евангелието е най-доброто средство за човека и няма нищо друго, което да го закриля, а срещата му с Исус е едно голямо богатство. Настоящето време е ужасно, но същевременно и озарено от смелостта на християните в различни части на света, които са светъл пример за свидетелството на вярата, стигащо дори до мъченичество. Всичко това ни дава една възможност на нас, живеещите в Европа,  да се събудим и кажем: тук пропиляваме неделята, а в Африка хората изминават хпиляди километри, за да отидат на литургия. Нека вземем пример от тях».

По време на Кръстния път, който ще бъде воден от Папа Франциск, монс. Корти припомня в медитациите на Второто милитвено спиране драмата на „мъже и жени, които са затваряни, осъждани или дори убивани само защото са вярващи или полагат усилия за справедливостта и  мира. Те не се срамуват от Твоя кръст. За нас, те са светли примери за подражание“.

На Четвъртото молитвено спиране, когато Исус среща Майка си, монс. Корти призовава: „да не забравяме многобройните семейни драми по света. Те засягат всички: майки, бащи, деца, баби и дядовци. Много по-лесно е да съдим, но по-важното е да се поставим на мястото на другите и им помогнем там, където е възможно“. Молитвата е отправена към Пресвятата Дева Мария, Майка на Исус и съпруга на Йосиф, „да придружава Синода за семействата“, а епископите да бъдат „послушни на Светия Дух и достигнат до дълбоко размишление“. „Подкрепи съпрузите и християнските родители, призвани да свидетелстват красотата на семейството, вдъхновено и водено от напътствията на Исус“.

На Седмото молитвено спиране, когато Исус пада за втори път с Кръста, медитациите припомнят „неизмеримото страдание на ония, които са засегнати от жестокостта, омразата и лъжата или които срещат вкаменени сърца, които причиняват сълзи и отмаяние“. „Сърцето на човека, на всички нас, очаква друго – закрилата на любовта. На това учиш Исусе нас и хоата с добра воля: „Обичайте се едни други, както Аз ви обикнах“.

На Десетото молитвено спиране, когато дрехите на Исус са свалени, медитациите припомнят благодатта на Кръщението в което кръстеният се облича в Исус и става ново създание, а „бялата дреха става знак за ново достойнство, която с помощта на думите и примерите на близките се носи неопетнена за вечен живот“.  Същевременно, монс. Корти припомня „любовта с която Бог закриля всяко свое създание, която ни кара да се замислим за ужасни състояния“: трафика на хора, децата-войници, труда превърнат в експлоатация, малолетни и деца наранени в тяхната интимност и варварски осквернени“. „Ти, Господи, ни  подтикваш да поискаме смирено прошка  за понеслите тези оскърбления и да се молим най-сетне да се събуди съзнанието на ония, които са затъмнили небето в живота на хората“, се чете в медитациите.

На Единадесетото молитвено спиране Исус е прикован на кръста. „Гледаме те Исусе и в съзнанието ни изникват настоятелни въпроси : кога ще бъде отменено смъртното наказание, което днес се практукува в 58 страни? Кога ще бъдат отмемени всички форми на изтезания и насилствено подтискане на невинни хора? Твоето Евангелие е най-здравата защита за човека, за всеки човек“.

Медитациите за Кръстния път са обогатени от текстове на църковните отци, пакистанския мъченик за вярата Шабаз Бхати (второ молитвено спиране), Блажен Папа Павел VI (дванадесето молитвено спиране) и кардинал Карло Мария Мартини. Но в последните молитвени спирания думите на Исус Христос разкъсват мълчанието на ужаса и уплахата пред кръстната смърт: «Прикован съм в тялото, но със свободно сърце, както свободно посрещнах моето страдание. Свободен съм, защото в мен живее любовта - любов, която иска да прегрърне всички».

dg/ rv