Две години понтификат под знака на Светия Дух

Преди две години, на  13 март,  кардинал архиепископ на Буенос Айрес Хорхе Марио Бергольо бе избран на конклава, в качеството си на  265-тия наследник на Петър, първият йезуит, първият от Латинска Америка и първият, който носи името на Франциск. Нека преминем отново тази втора интензивна година на понтификат, да си припомним интересни моменти от някои важни речи на папата.

Време за милосърдие

Папа Франциск повтаря добрата новина: "за Исус онова, което има значение е да "достигне и спаси ония, които са далеч, да излекува раните на болните, да реинтегрира всички в семейството на Бога. „Това скандализира някого - отбелязва  Светият отец - но Исус не се страхува от този вид скандал", той докосва и лекува прокажените. Става дума за "две школи на мисълта и вярата: “ страхът от заг уба на спасените и желанието да се спасят изгубените“.

"Днес също се случва понякога да се намери пресечната точка на тези две логики: едната - на докторите - да се избегне проблема, като се  отсрани заразния човек; и логиката на Бог, който в своята милост, прегръща и приема,  реинтегрира и трансформира злото в добро, присъдата – в спасение; изключването – в известие. (Проповед на литургията с новоизбраните кардинали, 15-ти февруари, 2015)

Християните не трябва да се изолират като една каста

„Пътят на Църквата е винаги пътя на Исус: на милосърдието и на реинтеграцията“, така се обръща папа Франциск към новите кардинали. "Призовавам ви да служите на Църквата по такъв начин, че християните – въоръжени със свидетелството за нашата вяра – да не се изкушават да бъдат с Исус, без да искат да бъдат едновременно и с маргинализираните, изолирайки се в каста, която няма нищо общо  с автентично църковното (Проповед на литургията с новоизбраните кардинали, 15-ти февруари, 2015)

Синодът за семейството и  изкушенията на някои

Един от акцентите през тази втора година от понтификата несъмнено беше Синодът на семейството. Папа Франсиск зове за парезия, свобода на словото, и  бе послушан. Много от темите на дебата бяха обсъдени с оживление. В края на асамблеята, папата говори ясно: не забравяйте, че Църквата е пазител, не -  собственик на "депозираната вяра", но вижда изкушенията, например онези на т.нар. "традиционалисти":

"Съществува  и изкушението на враждебно укрепване, или: да искаме да се ограничим в писанието и да не се оставяме да бъдем изненадани от Господа (от Светия Дух); да искаме да се ограничим в рамките на закона, в сигурността на това, което познаваме, а не да търсим онова, което трябва тепърва да научим и да постигнем (Заключителна реч на Синода на семействието, 18 окт. 2014).

"Изкушението на диструктивното добротворство - което  в името на измамливо милосърдие, превързва  раните без да ги лекува;  третира симптомите, а не причините и корените. " (Заключителни думи на Синода на семейството, 18 октомври 2014)

15-те болести  на Курията

Има и друга характерна черта на папа Франциск: търси ония, които са отдалечени, а разстърсва енергично близкостоящите. Прави го, предимно на утринните проповеди в Санта Марта. Но най-решителните думи на Светия отец бяха коледните поздравления към сътрудниците му, когато той изброи 15 " болести на Курията ", очевидно, заразни и  за всеки християнин: патологията на властта, и на излишното натрупване, комплекса на „избранниците“, прекалена активност, умствена и духовна закоравялост, екзистенциална шизофрения, вечния порок на клюките, любовта към светското. А да не говорим, казва папа Франциск, за "болестта на затворените кръгове, членството в които става по-важно  от принадлежността към Цълквата, а в някои ситуации- даже по-важно от  близостта до Самия Христос" и "предизвика толкова злини - скандали - особено за нашите по-малки братя":

Самоунищожението или „приятелските нападки“ на колегите е най-подлият и непочтен враг. (Реч пред Курията, 22 декември 2014)

Права на  "индивидуализма" генерират  упадъчна култура

Има елемент на учението на папа Франсиск, на който медиите обръщат недостатъчно внимание: въпросът за правата, за който папата говори при посещението си в Страсбург пред Европейския парламент и Съвета на Европа. Папата говори за рисковете от "субективистичното утвърждаване на правата, по такъв начин, че понятието за право на хората, което само по себе си има универсална стойност, бива подменено с  идеята за право на  индивида.

Последствие от това е загубването на интерес към общото благо, глобализация на безразличието, културата на излишъка, и за това трябва да платят винаги най-бедните и  социално- слаби. И, като потвърждение на тези си думи –прeд FAO, световната организация за изхранване на бедните, папа Франческо твърди:

"Днес много се говори за права, често се забравят задълженията; може би сме се загрижили  твърде малко за гладните. Също така е тъжно да се отбележи, че борбата срещу глада и недохранването е възпрепятствана  от "приоритетен пазар" и от "интерес от печалба", която концепция е свела храната до какавато и да е стока, обект на спекулации, включително и финансови.

Докато говорим за новите права, гладният е там, зад ъгъла на улицата, и иска  правото си на гражданство, иска да бъде зачитан в това състояние, в което се намира, да получава здравословна основна храна. Той иска достойнство, а не -милостиня.“ (Реч пред  ФАО, 20 ноември 2014).

Никога семейството не е било атакувано, колкото в днешно време

Индивидуализмът, по много тънък начин прокрадва идеята за закона на по-силния- твърди папа Франческо-  като така води до отричане на правата на по-уязвимите: имигрантите, възрастните, жените, децата в утробата на майките. И, по-специално, индивидуалистичното общество атакува семейството по безпрецедентен досега начин. Папата подчертава силно „правото на децата да растат в семейство с един баща и една майка“, конфронтирайки се с мъжествеността и женствеността, и по този начин подготвяйки се  за зрелостта на чувствата си.“

Светият отец подчертава „че е право на родителите да  дават морално и религиозно възпитание на своите деца и отрича „идеолотическата колонизация“ на равнопоставеност във възпитанието  на училището, отнасяйки го към диктатурите на миналото:

„С децата и младите не може да се експериментира. Не са опитни животни! Ужасите от манипулацията в училище, които сме преживели по време на големите диктатури на геноцид през ХХ век са вече изчезнали. Запазили си са своята актуалност под нови форма и във вид на предложения, които под предлог, че са модерни, карат децата и младите да вървят по диктаторски път , ръководен от „една мисъл“. Един голям възпитател, по повод на конкретен проект, ми каза –сподели папата –Понякога не се разбира дали пращаш едно дете на училище или на поправителен дом. (Реч в Биче, 11 април 2014)

Аборт, евтаназия, възражение по съвест

В западните страни, претенцията за лични права рискува да застраши правото на въздържание по съвест що се касае до фундаментални етически принципи –папа Франциск задълбочава разговора с лекари католици – като им припомня, че „Доминиращата мисъл предполага, понякога едно „фалшиво съжаление“, според което се помага на жената, като й се предложи аборт; или пък представя евтаназията като акт на достойнство, и още – научно достижение „да се създаде изкуствено едно дете, считайки го за „право“, вместо да бъде прието като „дар“. Или пък използването на човешкия живот в лабораториите за изследвания с цел хипотетично спасен друг човешки живот.“

Папа Франциск призовава  лекарите към „смели решения и противопоставяне на догмите, които при определени обстоятелства биха могли да достигнат до възражение по съвест.“

От реформата на Курията  до култура на диалога

Във Ватикана продължава реформата на Курията и на икономическата администрация. В същото време, в рамките на защита правата на непълнолетните Папа Франциск създаде Специална комисия: няма място в Църквата за онзи, който се възползва от невинността на децата.

В международен план, ангажираността на Папата за мира и културата на срещата и диалога, предвижда, след военното затишие да прекрати военните действия в Сирия; Молитва във Ватикана с изрелския и палестински  президенти и патриарха на Константинопол, Вартоломей. Друга инициатива за Светия престол е: окончателни действия за сближаването на САЩ и Куба.

С огромно внимание папата се обръща към преследваните християни по света -  сега те са повече , отколкото в първите векове на християнство. През м.август Светият престол изпраща кардинал Филони в Ирак да посети християните, изгонени от своите градове от джихадистите.

Светият Дух разтърсва

Франциск навлиза в третата година на своя Понтификат. И продължава да апелира за Църква, която възвестява на целия свят  Евангелието на радостта.

Призовава за победа над „изкушението да се оказва съпротива на Светия Дух, защото той разтърсва, раздвижва, кара ни да вървим, дава сила на Църквата да върви напред.“

„Винаги е по-лесно и удобно да си в своята статична и неизменчива позиция. Всъщност Църквата демонстрира своята вярност към Светия Дух в измерението, в което не претендира да го регулира или подчинява. Църквата  е вярна на Светия Дух и когато оставя настрана изкушението да гледа сама в себе си. И ние, християните се превръщаме в истински ученици на мисионерите, способни да изследват съвестта си, ако се откажем от поведението си на самозащита , за да се оставим в ръцете на Светия Дух. Той е свежест, фантазия и новина. (литургия в католическата катедрала „Свети Дух“, Истанбул, 29 ноември 2014)

an/rv