Истинският християнин

„Истинският християнин е онзи, който прилага на практика, Божието слово. Не трябва да бъдем християни само за показ“. Не е достатъчно да принадлежиш към едно много католическо семейство или асоциация или да си дарител, ако не следваш след това волята Божия. „Много привидни християни при първите изкушения рухват, защото нямат плътност, изградили са всичко върху пясък. Но съществуват многобройни светци в Божия народ, прилагащи на практика любовта на Исус и които са изградили своя дом върху скалата, която е Христос“.

„Нека си помислим за най-малките, за болните, които предлагат техните страдания за Църквата и за другите. Нека си помислим за самотните възрастни, които се молят, за многобройните майки и бащи, които в трудностите се грижат за семейството, за възпитанието на децата, за всекидневния труд и проблемите, но винаги с надеждата в Исус, които не парадират, а правят всичко което е по силите им“. Това са „светците от всекидневието!“.

„Нека си помислим за многобройните свещеници, които без показност работят в техните енории с голяма любов: катехизиса за децата, грижата за възрастните, болните, подготовката на младоженците. Всеки ден едно и също и не се отегчават, защото в тяхната основа е една скала: Исус. Тази е светостта на Църквата, която ни дарява надежда!“. (4 декември 20141 проповед в Санта Марта)

Не търсете отплата

„Враждата, показността и тщестлавието са като дървесните червеи, които разяждат и отслабват устойчивостта на Църквата. Враждата и тщестлавието са в противоречие с хармонията“. „Трябва да търсим доброто у другия. Да служим на другите. Това е радостта на епископа: да види, че в поверената му Църква съществуват едни и същи чувства, едно и също милосърдие, че има единодушие и хармония. Това е атмосферата, която Христос иска да царува в Неговата Църква. Може да съществуват различни мнения, но винаги да се търси атмосферата на смирение, милосърдие и без да се презира никого“. (3 ноември,2014,  проповед в Санта Марта).

„Грозно е когато в църковните институции, диоцезите и енориите срещаме хора, които търсят личните интереси, а не служението и любовта. Исус в евангелието на казва: не търсете личния интерес , не търсете отплата“. „Когато в една Църква има хармония и единство, а не се търси личния интерес, тогава в нея царува безвъзмездността“. (3 ноември,2014,  проповед в Санта Марта).

„Нека се запитаме: „Каква и моята енория, моята общност? Царува ли в нея духа на обич, единодушие, хармония и смирение, без враждебност и славолюбие? Дали в нашата енория и общност смятаме другите за по-горе от нас? Може би ще намерим и нещо, което трябва да се подобри. Как днес мога да го подобря?“. (3 ноември,2014,  проповед в Санта Марта).

Скритата святост

„Трябва да се замислим за скритата святост в Църквата, за християните, които пребъдват в Исус“. „Всички те са грешници - всички сме грешници – но се покайват, искат прошка и това е велико нещо: способността да поискаш прошка. Не трябва да се бърка греха с добродетелта. Трябва да разграничаваме кое е грях и кое е добродетел. Тези християни са положили техния живот на скалата, която е Христос, следват пътя на Исус, следват Исус!“. (4 декември 20141 проповед в Санта Марта)

„Горделивите, суетните, привидните християни ще бъдат сломени и унижени, докато бедните духом, онези които пред Бог се чувстват едно нищожество и са смирени ще триумфират, защото прилагат на практика Словото Господне. „Днес сме тук, утре ни няма. Замисли се човече, какво ще стане с теб: ще станеш храна на червеите“. Ако не сме положили живота си на скалата, ще бъдем погазени“ (4 декември 2014, проповед в Санта Марта)

Суетата и жаждата за пари

В Евангелието Исус посочва, че суетата не е добро. Понякога ние вършим неща от суета, стремейки се да ни забележат. Суетата е опасна, защото ни отвежда към горделивостта и високомерието. Нека се запитаме: по какъв начин следвам Исус? Да правя добрите дела скрито или ми харесва да ги парадирам?”.

„Някой следват Исус като несъзнателно търсят властта. Пример за това са синовете Заведееви, Йоан и Яков, които искат благодатта от Исус да „седнат единият от дясно, а другият от лявата Му страна в Царството Божие”. Също и в Църквата има хора, които се стремят към върха, и хлопат на вратите й, за да се изкачат нависоко. Исус в евангелието порицава именно тези хора”.„Само с идването на Светия Дух, учениците се променят. Нека се запитаме: как следвам Исус? Заради Него самия или търся властта и използвам Църквата, християнската общност, енорията или диоцеза, за да получа малко власт?

Парите ни отдалечават от почтеността в намеренията. Това изкушение съществува още от самото начало и всички ние сме се срещали с много добри католици, християни, приятели и дарители за Църквата, но които в последствие се разкриват като истински спекуланти, натрупвайки много пари. Представяха се като благодетели на Църквата, но взимаха много пари и невинаги чисти”. „Нека поискаме от Господ благодатта – завърши Папата – да ни дари Светия Дух за да Го следваме почтено и с добри намерения: само Него. Без суета, без жажда за власт и пари”.

(Проповед в Санта Марта, 5 май, 2014)

Свидетелство

„На гръцки език думата „мъченичество” се превежда със „свидетелство”. Ето защо, пътя за християнина преминава по следите на това свидетелство, по следите на Исус, за да Го свидетелства, като понякога това завършва с отдаването на живота. Без свидетелството християнинът не може да бъде разбран. Ние не сме една религия на идеи, на чисто богословие, на хубави неща и заповеди. Не, ние сме народ който следва Исус Христо и Го свидетелства,  дори това да води до смъртта”.

„В трудните моменти, когато трябва да изберем правилния път и да кажем „не” на много неща, които ни изкушават съществува молитвата към Светия Дух, който ни прави силни по пътя на свидетелството”. (Проповед в Санта Марта, 6 май, 2014).

Християни - езичници

И днес има „християни езичници“, които се държат като „неприятели на Христовия Кръст“. „Името християнско, но животът езически!“. Ние също трябва да внимаваме да не се подхлъзнем по този път на християните неверници, християни само привидно. Изкушението да се свиква с посредственото, тяхната християнска посредственост, е гибелна за тях, защото сърцето им става равнодушно. Те са неприятели на Христовия Кръст. Носят името, но не следват изискванията на християнския живот“. Техният живот е земен. Те са граждани на света, а не на небесата“.

 

Нека се запитаме: Къде са моите корени, на кого съм гражданин? На небето или на земята? Нашето гражданство е на небесата и от там очакваме като Спасител Господа Исуса Христа. А другите? Тяхната крайна съдба ще бъде загубата! Тези лакирани християни ще свършат зле… Но къде води това гражданство, което имаш в сърцето? Светското – към падението, а Христовият Кръст към срещата с Него!“  (Проповед в Санта Марта, 7 ноември, 2014).

Християни убедени наполовина

Църквата е пълна с християни „убедени наполовина”, които не вярват, че вярата е победа”. „Нашата вяра може всичко!  Не трябва да забравяме това, защото иначе ще бъдем християни пораженци. Защото, който не изповядва и живее тази вяра, с това ще позволи да победи княза на света”.„Вярата означава да изповядваме Бог, който се е разкрил за нас, чрез нашите бащи и прадеди; Бог е историята. Затова всеки ден произнасяме Веруюто”. Но това не трябва да става механично и повтаряме като папагали „вярвам, вярвам. Изповядването на вярата е истинско, когато вярваме напълно, а не наполовина!. Тази вяра трябва да съхраняваме такава, каквато ни е предадена чрез традицията: цялата вяра!.(Проповед в Санта Марта, 10 януари, 2014).

Победата на вярата

„Вярващият, мъж  или жена, се доверяват на Бог. Както Павел, който в труден момент в своя живот казва: „Знам добре на кого да се доверя. На Бог!”. Нека се доверим на Господ Исус! Това води към надеждата, както изповядването на вярата ни води към обожаването и възхваляването на Бог. Вярата в Бог ни дава надежда”. (Проповед в Санта Марта, 10 януари, 2014).

„Вярата на много християни е разводнена и слаба, защото нямат силата и куража да се поверят на Господ. Но ако ние, християните, изповядваме и съхраняваме вярата, доверявайки се на Бог, тогава ще бъдем християни победители. Това е победата, която побеждава света: нашата вяра!”. (Проповед в Санта Марта, 10 януари, 2014).

Когато един християнин, който ходи на църква, но не живее по християнски, той скандализира. Колко пъти сме чували: „Аз не ходя на Църква, защото е по-добре да си честен в къщи, а не като онези, които ходят на Църква и после вършат лоши неща“. Скандалът разрушава вярата! Затова, Христос е строг и призовава да сме бдителни. Всички ние можем да породим съблазън у другите“.

Прошката

Всеки християнин, независимо какво е призванието му трябва да е способен да прощава и дори ако е необходимо „седем пъти на ден“, както призовава Исус в Евангелието. С това Исус ни показва важността на прошката, защото християнин, който не е способен да прощава, поражда скандал: тогава той не е християнин.

Трябва да прощаваме, защото сме простени. Исус ни научи на това в молитвата „Отче Наш“. Това не се разбира чрез човешката логика, която те кара да не прощаваш, която те тласка към отмъщение, омраза и разделения. Съществуват много разделени семейства заради неспособността да прощават. Деца отдалечени от родителите, съпрузи отдалечени един от друг. Важно е да се замислим над това: ако аз не простя, нямам право да бъда простен, но не съм и разбрал какво означава, че Господ ми прости.

„Ако не вярваме, не можем да прощаваме. Само светлината на вярата, на онази вяра, която получихме: на вярата в Милосърдния Отец, в Сина, който даде живота си за нас, в Духа, който е вътре в нас и ни помага да израстваме във вярата на Църквата, във вярата на Божия народ, кръстен и свят. Вярата е дар. Вярата не се получава чрез книгите или присъствайки на конференции. Вярата е дар Божий, който ти е даден, и затова апостолите казват на Исус: ‘усили нашата вяра!’“. (Проповед в Санта Марта, 10 ноември, 2014).

Служението

Християнинът, който получава дара на Кръщението, но не „укрепва този дар чрез служението, е християнин без сила, без плодове“. Той се превръща в „християнин само за себе си, за да служи само на себе си“. Неговият живот е тъжен и великите неща на Господ в неговия живот са „прахосани“.„Исус ни казва, че не можем да служим на двама господари: или на Бог или на богатството. Ние, можем да се отдалечим от служението към Бог от ленивост, която „прави нашето сърце хладко“:

„Ленивостта ни отдалечава от служението и ни води към удобството, към егоизма. Има много християни, които са добри, ходят на църква, но тяхното служение свършва с това. Служението към Бог става чрез обожаването, чрез молитвата, чрез хвалебствието; служение към ближния, служение до край. В евангелието Исус ни казва: „кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни“. Безвъзмездно служение, без да искаме нищо в отплата“.

Служението не трябва да се превръща в структура за власт“. Това се случи с Христовите ученици, които „отдалечават хората, за да не пречат на Исус. Така те си присвоиха времето на Господ, присвоиха си властта на Господ, защото искаха Той да бъде само за тях“. Това се случва и днес, когато „християните се превръщат в господари: господари на вярата, господари на Царството, господари на Спасението“. Това изкушение е присъщо за всички християни. Исус ни говори за служение в смирението и надеждата и това е радостта на християнското служение:

Ленивостта ни води до удобството: това е половин служение; а когато от слуги се превръщаме в господари, това ни води до високомерието, до гордостта, подтиква ни да се отнасяме лошо с хората, да се чувстваме важни, защото ‘съм християнин и притежавам спасението’. Нека Господ ни дари благодатта да бъдем смирени в служението, за да можем да кажем: „ние сме негодни слуги, но слуги до край“; нека ни дари надеждата в очакването на Неговото явление, когато Господ ще дойде да ни посети“. (Проповед в Санта Марта, 11 ноември, 2014).

Християнският живот

«Новостта на Евангелието се състои в това да се дарим на онези, които не ни обичат, които ни причиняват зло, на неприятелите. Християните са призвани да обичат своите неприятели: „Правете добро без да очаквате нищо. Без интерес, и вашата отплата ще бъде голяма”.

„Вървете по пътя на Исус, който е милосърдие; бъдете милосърдни, както вашият Отец е милосърден. Само с милосърдно сърце можем да следаме съветите на Господ. Докрай. Християнският живот не е самореферентен живот; той е живот, който излиза от себе си, за да се даде на другите. Той е дар и любов: една любов, която не затваря в себе си, не е егоистична, а се дарява”.

Исус  иска от нас да бъдем милосърдни и да не съдим: „Не съдете и няма да бъдете съдени. Не осъждайте и няма да бъдете съдени”. Иска от нас да прощаваме и така ще бъдем простени.  „Това е християнският живот. Християнството е отричане от лукавостта на света, за да се направи всичко, което Исус ни казва”.

Пътят на Исус е великодушие, щедрост и даряване. Затова „Исус дойде на света: дари, прости, не говореше зле за никого, не съдеше”. „Да бъдеш християнин не е лесно, а ние можем «да бъдем християни” само чрез „благодатта на Бог”, а не „чрез нашите сили”: „Ето защо всеки ден трябва да се молим: ‘Господи, дай ми благодатта да стана добър християнин, добра християнка, защото сам не мога да се справя”.(Проповед в Санта Марта, 11 септември, 2014).