Неделна проповед от отец Йоан Хаджиев: срещата с Исус ни освобождава от страданието и греха

Отиде, и се уми, и дойде прогледнал.. (Йоан. 9,1-41)

Литургията за Четвъртата Постна неделя ни предлага Евангелието в което Исус среща един сляп по рождение човек и го прави да прогледне, като казва: „Нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му. Аз трябва да върша делата на Този, който Ме е пратил, докле е ден; настъпва нощ, когато никой не може да работи. Докле съм всвета, светлина съм на света”. Евангелският разказ коментира отец Йоан Хаджиев от Ордена на Босите кармелитани, специализант по Каноническо право в Папския Григориански университет в Рим.

Скъпи братя и сестри,
Четвъртата неделя от Великия пост, т.нар. неделя Lætare, която бележи средата на времето от Пепеляна сряда до Възкресение. Това е време за размисъл как сме преживяли досега поста и дали наистина сме се опитали да се обърнем към вярата. Днес Св. Йоан говори за светлината. Нито хората, нито повечето животни и растения могат да живеят в мрак. Светлината е извор на живота, но и на радост. Едва ли има нещо по- хубаво в природата от един слънчев ден, от един залез или изгрев.

Евангелието ни среща със слепеца, който никога досега не е виждал светлината и живее от своето рождение в пълен мрак. Евреите не са могли да си обяснят как така някои се раждат с всичките дарове, присъщи на човешката природа, а други са така жестоко ощетени. Обяснявали са си го с присъствието на някой грях, или на самия човек, или на родителите. Исус отрича тази теория. След изгонването на хората от Рая болестите са част от живота ни, но не са желани от Бог. Те само са позволени от Бог за да може Той да бъде прославен дори и в нашите страдания. Да не забравяме, че помазването на болните е едно от 7-те Тайнства.

Било е вероятно съвпадение, че Исус среща слепеца в събота и го излекува. Христос се разчувства, когато вижда голямото страдание на слепеца и веднага го освобождава от него. Човешкият живот сам по себе си е тежък и затова, нека да не го утежняваме за себе си и за другите. Нека бъдем по- добри и по- сърдечни. Бих искал да завърша с думите на папа Франциск: „Радостта на Евангелието изпълва сърцето и целия живот на тези, които срещат Исус. Тези, които се оставят да бъдат спасени от Него са освободени от греха, от тъгата, от вътрешната празнота, от изолацията”. („Evangelii Gaudium, 1”)