Папата: Божията любов е безмерна

Бог обича, „той не знае да прави нищо друго”. Това подчерта Папа Франциск по време на литургията, казана в петък в религиозния Дом Санта Марта. Папата подчерта, че Господ винаги ни очаква и ни прощава, той е „Бог на милосърдието”, който ни прави празник, когато се завърнем при Него.

Бог тъгува за нас, когато се отдалечаваме от Него. Папа Франциск разви своята проповед тръгвайки от книгата на пророк Осия (14, 2-10) от първото четиво. Господ, отбеляза, ни говори с нежност. Дори когато ни вика „да се променим” и тази дума ни звучи „малко силно”, вътре в него „съществува тази любовна носталгия на Бог”. Насърчението е това на Бащата, който казва на сина: „Завърни се, време е да се завърнеш у дома”. Следователно, каза Папата, още тогава „само с тази дума можем да прекараме много часове в молитва”:

„Такова е сърцето на нашия Отец, такъв е Бог: той не се уморява! И в продължение на много векове, с голяма апостазия към народа. Той винаги се завръща, защото нашият Бог е един Бог, който ни очаква. Господ е верен, Господ е верен на своето обещание, защото не може да се отрече от себе си. Така очаква всички нас, по време на историята. Бог е, който ни очаква, винаги”.

Папа Франциск така преобърна притчата за изгубения син. Евангелието на Лука, отбеляза, ни казва, че бащата вижда отдалече сина, защото го очакваше. Бащата, допълни, „вървеше по терасата всеки ден да види дали синът се завръща. Той го чакаше. И когато го вижда, той се забързва към него” и „се хвърля на врата му”. Синът бе приготвил думи, които да му каже, но бащата не го оставя да говори: „С прегръдката му запуши устата”:

„Такъв е нашият Отец, Бог, който ни очаква. Винаги. Това е Бог, който ни очаква. Бог, който ни очаква и който ни прощава. Такъв е Бог на милосърдието: не се уморява да прощава. Ние сме, които се уморяваме да искаме прошка, но Той не се уморява. Седемдесет пъти по седем: винаги. От гледна точка на предприятието, балансът е отрицателен. Той винаги губи: губи в баланса на нещата, но побеждава в любовта”.

Това, продължи Светият Отец, защото Той „е първият, който извършва заповедта на любовта”. „Той обича – каза Папата – не знае да върши друго”. А също „и чудесата, които Исус вършеше с многобройните болни – допълни – бяха един знак на голямото чудо, което всеки ден Господ върши с нас, когато имаме смелостта да се издигнем и отидем при Него”. И когато стане това, Бог ни прави празник. „Не като трапезата на богатия човек, пред чиято врата стоеше бедният Лазар”, предупреди. Бог „прави една друга трапеза, както бащата на изгубения син”:

„’Защото ти ще разцъфтиш като крин и ще разпусне корените си. Ще ти направя празник. Ще се разширят клоните му и хубостта му ще бъде като маслина и благоуханието от него, като от Ливан‘. Животът на всеки човек, на всяка жена, която има смелостта да се приближи до Господа, ще намери радостта от празника на Бог. Така, тази дума ни помага да мислим за нашия Отец, Отецът който ни очаква винаги, който ни прощава винаги и който прави празник, когато ние се завърнем”.

jp/ rv