Папа Франциск: милосърдието е същността на Евангелието
Папа Франциск се срещна
днес с участниците в курса, организиран от Апостолическата пенитенциария (Ватиканския
трибунал) по темите на вътрешния ред, тоест санкциите и разрешенията по отношение
на клира, както и индулгенциите и всичко, което се отнася до тайнството на покаянието,
предимно за новите свещеници и за дяконите. Курсът дава възможност за формиране на
добри изповедници, които съзнават значението на това служение. Папата благодари за
тяхната служба и ги окуражи да изпълняват своята задача с „подновено усилие, като
се ползват от придобития опит и с творческа съзнателност, в помощ на Църквата”.
Папата
изтъкна, че главното действащо лице на службата на помирението е Светият дух. „Приемете
Светия дух. На когото простите греховете, ще бъдат простени, на когото не простите
греховете, ще останат непростени” (Йоан, 20-23).
Папа Бергольо посочи, че „сте
избрани, за да бъдете хора на Светия дух, свидетели и оповестители, радостни и силни,
на Христовото възкресение”.
Светият Отец посочи, че изповедникът приема каещия
се не с поведение на съдник, нито като обикновен приятел, а с Божията милост, с любовта
на баща, който вижда сина си да се завръща и го посреща, като пастир, който е намерил
изгубената овца”.
Папа Франциск добави, че „ако Помирението предава нов живот
на възкръсналия и подновява кръщелната благодат”, задачата на изповедниците е те да
я дарят щедро на ближния. Да се дарява благодатта. „Милосърдието е същността на Евангелието”,
посочи още Светият Отец, то е „добрата вест, че Бог ни обича, обича грешния човек
и с любовта си го привлича към себе си и го приканва да се промени”.
Папа Франциск,
извън официално написания текст, добави: „Често идват при мен и ми казват: не се изповядвам
от години, защото един свещеник ми каза еди какво си….”. И Светият Отец подчерта,
че в това прозира „неблагоразумието, липсата на пастирска любов”. Той потвърди, че
„трябва да се пазим от две противоположности: прекалената строгост и прекалената доброта.
„Нито едно от двете не върши добро, защото не се има предвид каещия се човек. Докато
милосърдието се вслушва с Боже сърце и иска да придружи човека по пътя на помирението”.