Папа Франциск: Бог ни спасява от нашите грешки, не от увереностите

Не ни спасява нашата сигурност, че съблюдаваме заповедите, а смирението, че имаме винаги нуждата да бъдем изцелявани от Бог. Това накратко заяви Папа Франциск в понеделник по време на литургията отслужена в Дома Санта Марта във Ватикана.

„Никой пророк не е приет в отечеството си”: проповедта на Папата тръгна от тези думи на Исус, отправени към неговите съвременници, жителите на Назарет, сред които не можа да направи чудеса, защото „нямаха вяра” (Лк 4, 24-30). Исус припомня два библейски епизода: чудото за изцелението от проказа на сириеца Нааман по времето на пророка Елисей и срещата на пророк Илия с вдовицата от Сидонска Сарепта, която бе спасена от глада. „Прокажените и вдовиците – обясни Папа Франциск – в онова време бяха отхвърлени”. И въпреки това, тези двама отхвърлени, приемат пророците, те са спасени. А хората от Назарет не приемат Исус, защото „са сигурни в своята ‘вяра‘, те бяха толкова сигурни в спазването на заповедите, че нямаха нужда от друго спасение”:

„Тази е драмата за съблюдаването на заповедите без вяра: Аз ще се спася сам, защото отивам в синагогата всяка събота, опитвам се да се подчинявам на заповедите, но нека не идват при мене този прокажен и тази вдовица! Те бяха отхвърлени! А Исус казва: Ако ти не си отхвърлен, ако не се чувстваш отхвърлен, няма да се спасиш. Това е смирението, този е пътят на смирението: да се чувстваш толкова отхвърлен, че имаш нужда от спасението на Господа. Единствено Той спасява, не нашето съблюдаване на заповедите. Това не им хареса, те се изпълниха с ярост и искаха да го убият.”

Тази ярост – коментира Папата – засяга и Нааман, защото счита за смешно и унизително поканата на Елисей да се потопи седем пъти в реката Йордан, за да бъде изцелен от проказата. Той се връща унизен, но убеден от своите слуги, той се завръща и прави това, което му е казал пророкът. Този акт на смирение го изцелява. „Това е посланието за днес, през тази трета седмица от Великопостното време – каза Папата. Ако искаме да бъдем спасение, трябва да изберем пътя на смирението”:

„Мария в своята Песен на песните не казва, че е доволна защото Бог е погледнал на нейната девственост, на нейната доброта и на нейната красота, които притежаваше, не: но защото Господ погледна смирението на своята рабиня. Това е, което гледа Господ. И трябва да се научим на тази мъдрост от отхвърлените.”

„Този е – подчерта Папата – пътят на смирението”:

„Християнското смирение не трябва да се крие. Християнското смирение е да се каже истината: Аз съм грешник, аз съм грешница”. И Бог ни спасява там, когато сме отхвърлени; не ни спасява в нашата увереност. Нека искаме благодатта да имаме това смирение на отхвърлените, благодатта на смирението, за да получим спасение от Господа”.

jp/ rv