Папа Франциск: уповаващият се на Господа е благословен

Човек, който има доверие в себе си, в собствените си богатства или идеологии е предопределен, той е нещастен. Който обаче се доверява на Господа, той дава плодове и по време на суша. Това каза днес Папа Франциск по време на литургията в Дома Санта Марта във Ватикана.

„Проклет е оня човек, който се надява на човек”, „човек, който се надява на себе си”: ще бъде като „мирика в пустинята”, осъден от сушата да остане без плодове и да умре. В проповедта си Папата тръгна от първото четиво (Йер 17, 5-10) в деня, който определя като „благословен оня човек, който се надява на Господа”: „той ще бъде като дърво, посадено при вода”, което по време на суша „не престава да дава плод”. „Единствено в Господа – посочи Папа Франциск – е нашето доверие. Нямаме нужда от друго доверие, то не ни спасява, не ни дава плод, не ни дава радост”. И въпреки че го знаем, „харесва ни да имаме доверие в самите себе си, да се доверяваме на този приятел или на тази добра ситуация, стояща пред мен или в тази идеология” и „Господ остава настрана”. Такъв човек се затваря в самия себе си, „той е без хоризонти, без отворени врати, без прозорци” и „няма да има спасение, не може да спаси себе си”. Това се случва на богатия човек от Евангелието – обясни Светият Отец (Лк 16, 19-31) – „имаше всичко: обличаше се в багреница и всеки ден пируваше бляскаво”. „Той бе толкова доволен”, но „не си даваше сметка, че пред вратата на неговия дом, покрит от рани”, стоеше един бедняк. Папата подчерта, че Евангелието казва името на бедняка: наричал се е Лазар. Докато богаташът „няма име”:

„Това е проклятие по-силно от това на този, който има доверие в самия себе си или в своите сили, във възможностите на хората, а не в Бога: да загуби името си. Как се казваш? Имаш много имоти, много вили, много… Как се казваш? Нещата, които имаме, идолите. И ти имаш доверие в това, такъв човек е проклет”.

„Всички ние имаме тази слабост – заяви Папата – да поставяме нашите надежди в нас самите или в приятелите, или само в човешките възможности и забравяме за Господа. И това ни води по пътя … на нещастието”:

„Днес, през този ден от Великите пости, ще бъде добре да се запитаме: къде е моето доверие? В Господа или съм безверник, който се надява на нещата, на идолите, които аз съм направил? Още нося име или започвам да губя името си и се наричам АЗ? Аз, себе си, с мене, за мене, само аз? За мене, за мене … винаги този егоизъм: „Аз”. Това не ни дава спасение”.

Но „накрая – отбеляза Папа Франциск – има една врата на надежда”, за тези, които имат доверие в себе си и „са загубили името си”:

„Накрая, винаги има една възможност. Този човек, когато си е дал сметка, че е загубил името си, че е загубил всичко, тогава повдига очи и казва една само дума: ‘Татко‘. Отговорът на Бог е само една дума: „Синко”. Ако някои от нас са загубили доверие в себе си, ако са загубили това достойнство, все още имат възможността да казват най-силната дума: „Татко”. Той винаги ни очаква, за да отвори една врата, която ние не виждаме и ще ни каже: „Синко”. Да искаме от Господа благодатта, от която всички имаме нужда само от Него, не от нещата, не от човешките сили, единствено от Него”.

jp/ rv