Бърдарски Геран: юбилейни чествания за 80-годишнината на храма „Свети Йосиф”

С тържествена литургия отслужена от Никополския епископ Петко Христов на 19 март бе отбелязан 80 годишния юбилей на храма „Свети Йосиф” в Бърдарски Геран. Годишнината е придружавана от беседи, спектакъл и посещение в Етнографския музей, както и благославяне на новата икона на Светото семейство от Назарет. Честванията за юбилея откри с поздрав енорийския свещеник отец Койчо Димов в салона на читалището:

Отец Койчо с какъв дух и мисли посрещате юбилея на енорията?
Този юбилей, 80-годишнината на Католическата Църква Свети Йосиф в Бърдарски Геран го празнуваме с чувство на благодарност към Бога за тези години, които се равняват почти на годините на един човешки живот. Благодарност към Бога, защото през тези 80 години Църквата е преминала през много исторически препятствия, нелеки в своята историческа съдба, но благодарение на усърдни труд на толкова много свещеници, духовният живот винаги е бил жив, Църквата не е била никога затваряна, макар че през годините на сталинския терор, е бил правен опит няколко пъти да бъде превърната тази най-голяма католическа Църква в Северна България да бъде превърната в конюшна, но Бог я е опазил и така църквата е продължавала да дава Божията благодат чрез раздаване на тайнствата вече 80 години. Нашето чувство е на благодарност към Бога за благодатите, които сме получили.

Юбилеят е свързан със Свети Йосиф, покровител на семейството, на което Католическата църква в България посвети настоящата година...
Искам да кажа, че всички ние свещениците, които отслужваме утринната литургия на празника Свети Йосиф, сме измолили това духовно размишление. Размишлявали сме върху думите на Свети Бернардин Сиенски, който казва, че Бог е поверил на Свети Йосиф най-скъпото, което е имал, своята Майка и своя Единороден Син. Така че Свети Йосиф е бил възпитател на малкия Исус, като истински баща. Той му е дал името, той го е възпитавал, той го е научил на почти всичко в земния живот и затова ние виждаме в личността на Свети Йосиф наш покровител и наш възпитател. Същевременно в годината на семейството, която в нашата Никополска епархия се живее като година на общността, семейството като една общност, ние обръщаме погледа си към Светото семейство. В тази връзка искам да кажа, че по време на Светата литургия, нашият епископ, монс. Петко благослови една нова икона на Светото Семейство, която поставихме на видно място в храма и аз просто по време на литургията, ми дойдоха наум тези прекрасни слова на нашия блажен мъченик и покровител в небето, монс. Евгений Босилков, който каза в едно от своите пастирски послания: „Назад към семейството, назад към общността, назад към огнището, където са корените на вярата, където е коренът на живота”. Ако днес животът който живеем е толкова напрегнат и може би звучи в нашите умове този призив: Напред, напред без семейството, напред без общността, напред без семейните ценности, ние да се вслушаме в думите на блажения Евгений, защото влизайки в църквата, виждайки тази икона на Светото семейство, да си помислим, че в същото време в тази църква 12 години е бил енорист Евгений Босилков, който ни е оставил този духовен завет: Да се върнем назад към нашите корени, към семейството. Мисля, че това пътуване назад съвпада напълно и с призива на Папа Франциск да отидем в периферията на човешкото съществуване, защото днес семейството е изтикани в периферията на човешкия живот. Ето, това е според мен една голяма мисия, която имаме.

Как протичат инициативите в програмата за юбилея?
Искам да благодаря на всички, които участваха в този празник, благодаря най-вече на преподобния архимандрит Благовест Вангелов, който беше наш гостенин през тези два дена и вчера изнесе прекрасна беседа, едно много хубаво размишление за семейството и за личността на Свети Йосиф, последвана от една беседа на отец Паоло Кортезе, върху личностите на блажените Ронкали и Босилков за изграждането на общността в епархията и в енория Бърдарски Геран. Интересно бе да науча, че монс. Ронкали два пъти е идвал в Бърдарски Геран, защото е бил добър приятел с тогавашния енорист отец Алоис Манушев, построил актуалната църква през периода 1930 до 1934 г. Също научихме за едно прекрасно светилище напълно забравено в Банат, където живеят българи католици, светилище на Дева Мария, Мария Радна, което се намира до границата с Унгария. Интересното е, че това най-голямо светилище на Дева Мария в Румъния, там е и крепостта на последния български цар Вружин, син на Иван Шишман и това също беше много хубава беседа, която бе изнесена от кмета на селото, г-ца Караджов Така че благодаря на всички участници в тази богата духовна програма, направихме една диплянка, която разпространяваме и всеки който желае може да я има. С това аз искам да благодаря на първо място на Бог, че ни даде благодатта да изживеем този прекрасен юбилей и храмовия празник.

С отец Койчо разговаря Димитър Ганчев