Папа Франциск: Великите пости са възможност да променим живота си

Великите пости са време, за да „поправим живота си” и се "приближим към Господа". Това подчерта Папа Франциск на утринната литургия, която отслужи във вторник в релиигозния Дом Санта Марта във Ватикана. Папата предупреди "да не се чувстваме по-добри от другите”. Лицемерците „се преструват на добри” и не разбират, че „никой не е праведен сам по себе си”, всички „имаме нужда да бъдем оправдани”.

Папа Франциск започна своята проповед като подчерта, че покаянието тази е ключовата дума на Великите пости, време „подходящо”, за да се приближим до Исус. Коментирайки първото четиво, от книгата на пророк Исайя (Ис 1, 10.16-20), той отбеляза, че Господ ни зове към покаяние, че всички „имаме нужда да променим живота си”, където винаги можем да намерим нещо. Великите пости, каза още, е именно това „нагласяне на живота”, приближаването до Господа. Той, каза, „ни иска близо до себе си” и ни уверява, че „ни очаква, за да ни прости”. Но, предупреди, Господ желае „едно искрено приближаване” и ни предупреждава да не бъдем лицемерни:

„Какво правят лицемерите? Правят се на добри: гледат към небето, правейки се да бъдат видени, чувстват се по-добри от другите. ‘Но – казват – аз съм голям католик, защото моят чичо бе голям благодетел… познавам този епископ, този кардинал, този свещеник… Аз съм…‘ Чувстват се по-добри от другите. Това е лицемерие. Единственият, който може да ни оправдае е Исус Христос”.

Затова, допълни, трябва да се приближаваме до Господа: „За да не бъдем гримирани християни, защото когато отмине тази привидност, се вижда действителността, че не сме християни”. Какво е тогава „сравнението, че не сме лицемерци и се приближаваме до Господа?” Отговорът, каза Светият Отец, ни е даден от самия Господ, който в първото четиво казва: „Умийте се, очистете се, отдалечете от очите ми злото на вашите дела, престанете да вършите зло, научете се да правите добро”. Тази е поканата. Но „кой е знакът, че вървим по правия път?”:

„Помагайте на потиснатите, бъдете милостиви към сираците, защитавайте вдовиците”. Да бъдем близки към ближния: към болния, към бедния, към този който има нужда, към невежия. Лицемерците не знаят да вършат това, не могат, защото са изпълнени със себе си, които са слепи, когато гледат другите. Този е знакът на покаянието”.

Разбира се, отбеляза, „не е цялото покаяние”, това е „срещата с Исус Христос”, но „знакът, че сме близо до Исус Христос е грижата за братята, за бедните, за болните, както Господ ни учи” и както четем в глава 25 от Евангелието на Матей:

„Великите пости са да нагодим живота си, да променим живота си, да се приближим до Господа. Знакът, че сме далеч от Господа е лицемерието. Знакът, че сме се приближили до Господа с покаяние, искайки прошка и че се грижим за нуждаещите се братя. Тогава Господ ще даде на всички ни светлина и смелост: светлина, за да познаем какво става вътре в нас и смелост, за да се покаем и да се приближим до Господа. Хубаво е, когато сме близо до Господа”.

jp/ rv