Историческо споразумение за Всеправославен Събор през 2016

С тържествена Литургия, председателствана от Вселенския патриарх Вартоломей I и с участието на всички глави на православните Църкви, дошли в Константинопол, на 9 март приключи работата на Всеправославната среща. По време на тържествената литургия, съобщава агенция "АзияНюз", беше прочетено заключителното комюнике, подписано от всички, с изключение на представителите на Църквата на Антиохия, които не присъстваха на богослужението и не са подписали декларацията в знак на протест. Причината е, че не бе пожелано на срещата да се обсъди спора между Патриаршиите на Антиохия и Ерусалим за юрисдикцията над православната Църква в Катар. Вартоломей I и другите лидери смятат, че този спор е двустранен и трябва да бъде разгледан в този контекст.

Представителите на различни поместни православни Църкви, които заседаваха от 5 до 8 март в Истанбул, се договориха да се свика Светия и велик събор на Православната Църква през 2016 г. Съборът ще се проведе в Истанбул през 2016 в бившата катедрала "Св. Ирина", която днес е музей. Междувременно, преди началото на Събора ще се учреди подготвителната комисия, състояща се от по един епископ от всяка поместна Църква, която ще подготви встъпителните документи. Комисията ще започне работа по необходимите проучвания, за бъде ползотворен Съборът. По време на срещата на православните йерарси бе решено, че комисията по време на Събора ще изпълнява ролята на секретариат.

През септември 2014 г. ще се събере Подготвителната всеправославна комисия, която ще приключи работата си преди Великден през 2015 г. Към средата същата година и преди Събора ще се проведе всеправославна конференция. Бе заявено, че решенията на Събора ще се взимат с единодушно гласуване. В изявлението се подчертава, че тазгодишната среща бе свикана, за да може Православната Църква да даде своя отговор на предизвикателствата на съвременното общество, характеризиращо се с все по- голям плурализъм и мултикултурализъм.

В комюникето се изразява "подкрепата и възхищението за мъченичеството и свидетелството на всички християнски народи на Африка и Близкия изток, жертви на ужасното преследване дори и в тези земи, където "Христос се е родил и от където Благата вест започва да се разпространява в целия свят". Специално се споменава за християните в Сирия, осъждайки всички форми на тероризъм и религиозни обиди и се призовава за освобождаването на митрополитите Павел и Йоан Ибрахим и всички свещеници, монаси и монахини от манастира "Св. Текла" (освободени на 9 март през нощта).

За кризата, която засяга Украйна, православните йерарси отправят молитва "за мирни преговори и духовно помирение" и осъждат насилствената окупация на свети места, като приканват разделените християнски братя [т.е. Православната Църква на Киевската Патриаршия], да се завърнат в общението с Светата Православна Църква.

Коментирайки икономическата криза, която засяга нашата планета, православните йерарси смятат, че тази криза е силна заплаха за социалната справедливост, човешкото съжителство и мира в света. Егоизмът, алчността, хедонизмът и произтичащата от това злоупотреба с власт, презират светостта на човешката природа и затова се противопоставят на братска солидарност и истинската справедливост. Според йерарсите, тази криза не е само икономическа, но и морална и духовна. Поради тази причина Църквата е призвана да говори пророчески. Тя е загрижена от тези тенденции, които презират и подкопават принципите на християнската вяра и отново потвърждават ценностите като човешкото достойнство, светостта на човешкия живот от зачеването до естествения край, дарът на творението, зачитането на околната среда, съюзът между един мъж и една жена, израз на съюза на Христос със своята Църква.

Чрез тази среща - завършва комюникето - беше дадена възможността да се потвърди стойността на синодалността в православната традиция, потвърждавайки взаимното сътрудничество и общение между Църквите и с Исус Христос. Да се възвестява "посланието на Православието" върви ръка за ръка с диалога с народи и култури, с други християни, и с хора от други вероизповедания.

На Събора всяка поместна Църква ще може да изпрати 24 епископи (ако има толкова). Не бе прието предложението на Московската патриаршия за участието на всички епископи, както и на Кипърската Църква - за участието на 12 архиереи плюс предстоятеля. Всяка Църква ще има право само на един глас. Решенията трябва да бъдат приети с пълно единодушие, а не с мнозинство, както предложи Константинополската патриаршия, а заедно с нея и още няколко гръкоезични Църкви.

На Събора ще бъде видимо и историческото разделение на православните Църкви на две течения: близките до Константинополската патриаршия са Църквите на Александрия, Антиохия, Ерусалим, България, Сърбия, гръкоезичните Църкви, както и Църквата на Албания, а свързаните с патриаршията на Москва са Църквите на Грузия, Полша, Чехия и Словакия. Към тях изненадващо се прибавя и патриаршията на Румъния, която активно се бори за надмощие сред православната диаспора.

Решението да се свика Всеправославен Събор изглежда, че затваря дискусията, продължила най- малко пет десетилетия, коментира агенция Азиянюз. Източните Църкви са автокефални и това не благоприятства съвместното обсъждане на различните въпроси от общ интерес. Може би най- критичният момент бе когато Московската патриаршия - по времето, когато бе ръководена от Алексий II - престана да споменава името на патриарха на Константинопол в Литургиите, което бе реакция на близостта на Вартоломей I до Православната Църква на Естония. Точно напрежението между двете патриаршии - последствие от богословска дискусия по въпроса за "primus inter pares" - възпрепятства процеса за подготовката на Всеправославния Събор.

vik/ asianews