Дискусия за първенството в Православните Църкви

В контекста на подготовката на срещата на всички глави на Православни Църкви от цял свят през март т.г. в Истанбул, организирана от Вселенския Патриарх Вартоломей І, както и срещата му с Папа Франциск през май, Св. Синод на Московската патриаршия изрази ясното си разграничение както от Римския Епископ, така и от другите православни йерарси по темата за върховенството във Вселенската Църква. Руската патриаршия отхвърля възможността за приемане на ефективното върховенството на Папата, който, според тях, е глава само на една от многото местни Църкви. Москва поставя под въпрос и ролята на Вселенския Патриарх като „пръв сред равни” в православния свят. Руската позиция бе изразена с официален документ, който е обявен за „пътеводител в православно-католическия диалог” и през неговата призма ще трябва да бъдат гледани бъдещите отношенията между Рим и Москва. По този въпрос предлагаме публикацията на ватиканския „Осерваторе Романо”:

„Върховенството на архиепископа на Константинопол няма нищо общо с диптиха, с които просто се изразява една йерархична класификация. Текстът на Московската патриаршия с противоречиви думи непряко приема тази теза, но пряко й противоречи. Изворът на това първенство е личността на архиепископа на Константинопол, който като епископ е „между равни”, но като архиепископ на Константинопол е първойерарх без равни, primus sine paribus” - така завършва документът, озаглавен „Primus sine paribus”, написан от митрополита на Бурса Елпидофор. Това е ясен отговор на Вселенската патриаршия в Константинопол към текста - приет от събранието на Св. Синод на Руската Православна Църква, проведено на 25 и 26 декември 2013 г. - относно позицията на Московската патриаршия за първенството във Вселенската Църква.

Митрополит Елпидофор, професор по теология в Солунския университет, критикува „изолацията”, избрана от Москва в областта на богословския диалог както с Католическата Църква, така и с други Православни Църкви, както и отхвърлянето на т.нар. Равенски документ, подписан на 13 октомври 2007 г. от съвместната международна комисия за богословски диалог между Римокатолическата Църква и Православната Църква и озаглавен „Еклесиологични и канонически последици от природата на Църквата като тайнство. Църковно общение, съборност и власт”. Документът никога не е бил подписван от Московската патриаршия (нейната делегация отсъстваше) в частта, отнасяща се до съборността и първенството във Вселенската Църква. Митрополитът също оспорва две твърдения, свързани с концепцията за върховенство, направени от страна на Руската Православна Църква. Първото е разделението между еклесиологичното и богословско първенство: „Отделянето на еклезиология от теология или христологията, ще има разрушителни последствия за двете. Ако Църквата е в действителност Тяло Христово и откровение на Троичния живот - пише митрополитът на Бурса - тогава не можем да говорим за разликите и изкуствените разграничения, които разбиват единството на тайната на Църквата, която включва и богословски формулировки, както и христологични. Ако това не би било така, от една страна живота на Църквата ще бъде отделен от теологията и ще бъде смален до безплодна административна институция, а от друга страна теологията без въздействия върху живота и структурата на Църквата би се превърнала в стерилна академична тревога”.

Вселенската патриаршия също е в несъгласие с частта, където Москва говори за различните еклесиологични нива, т.е. епархийно (върховенство на местния епископ), регионално (върховенство на главата на автокефална Църква) и универсално. Тези три области и съответните върховенства, за Руската патриаршия, не могат да бъдат сравнявани едни с други или да се смесват, нито да бъдат прехвърляни. Нещо повече, „различните форми на върховенство в Църквата са вторични в отношение с вечното върховенство на Христос като глава на Църквата”. Вследствие на това Московската патриаршия критикува „каноничните промени, които дават на един виден йерарх административни функции, принадлежащи на йерарси, които упражняват своето служение на други нива в организацията на Църквата”. Целта, според митрополита, е „да се направи върховенството като нещо външно и чуждо на личността на първойерарха. Това за нас е причината, поради която Московската патриаршия настоява толкова много за определяне на източниците на първенството, които винаги се различават от личността на първойерарха, като по такъв начин първойерархът е получател, а не източник на неговото върховенство. Може би тази зависимост предполага също независимост от върховенството? Църквата като институция е винаги конкретизирана в дадена личност. Не можем да открием безлична институция, така и първенството не може да бъде разбрано без първойерарха. Следва да бъде изяснено тук, че върховенството на първойерарха също е закоренено в конкретно местоположение, в местна Църква, в географската територия, върху която председателства като първойерарх”. Църквата „винаги и систематично е разбирала личността на Отца, като първа в общението на лицата в Светата Троица. Ако следваме логиката на текста на руския Синод, трябва да кажем, че Бог Отец не е вече извор на божествеността и бащинството, а се превръща в получател на собственото си "върховенство".

vik/ oss.rom