Папа Франциск: вярата без дела не е вяра

"Вяра, която не дава плодове чрез делата, не е вяра”. Това е твърдението, с което Папа Франциск започна в петък сутринта проповедта си в религиозния Дом Санта Марта във Ватикана. Светият Отец отслужи литургията за 90-те години на кард Силвано Пиованели, почетен архиепископ на Флоренция, като му благодари „за неговия труд, свидетелство и доброта”.

Светът е пълен с християни, които всеки ден молят Веруюто и много рядко го прилагат на практика. Или пък начетени, които заключват теологията в серия от възможности, без да може тази мъдрост да има конкретни отражения в живота. За тази опасност още преди две хиляди години свети Яков предупреди (Як 2,14-26), каза Папата коментирайки думите на Апостола в неговото послание. „Неговото твърдение е ясно: вярата без плодове в живота, вяра която не дава плодове в делата, не е вяра”:

„Ние също грешим много пъти по този въпрос: ‘Но аз вярвам много‘, чуваме да се казва. Но може би тази вяра е равнодушна, слаба. Когато говори за вярата, Апостол Яков се спира на доктрината, на това което е съдържанието на вярата. Бихме могли да казваме Веруюто теоретически, и без вяра, има толкова души, които го правят така. Също и демоните! Демоните познават много добре какво се казва във Веруюто и знаят какво е Истината”.

В думите на Папа Франциск отеква насърчението на Свети Яков: „Ти вярваш ли, че има само един Бог? Добре правиш; и демоните го вярват и треперят”. Разликата, допълни Светият Отец е, че демоните „нямат вяра”, защото „да имаш вяра не означава да имаш познание”, означава да „получиш посланието на Бог”, донесено от Христос. В Евангелието – продължи Папата – се намират два знака, за тези които „знаят че трябва да вярват, но нямат вяра”. Първият знак е казуистичен, представен от тези, които питат Исус дали трябва да плащат данъците или за тези, които от седемте братя на съпруга, питат кой би се оженил за жената останала вдовица. Вторият случай е „идеология”:

„Християните, които мислят за вярата, но като за една система от идеи, идеологическа: и по времето на Исус е имало такива. Апостол Йоан казва за тях, че не са християнски, те са идеолози на вярата, от какъвто и знак да са. Тези, които попадат в казуистичните случаи или тези които попадат в идеологията са християни, които познават доктрината, но нямат вяра, като демоните. С разликата, че те треперят, а другите не: живеят спокойно”.

Напротив, припомня Папа Франциск, в Евангелието има примери на „хора, които не познават доктрината, но имат голяма вяра”. Светият Отец цитира епизода на Хананейката, която чрез своята вяра изтръгна изцелението на своята дъщеря, жертва на злите духове и на Самарянката, която отваря своето сърце – казва Папата – и „тя не срещна абстрактни истини”, а Исус Христос. И още, слепецът изцелен от Исус и който заради това е разпитван от фарисеите и учителите на закона, докато се спира и обожава този, който го е изцелил. Три личности, според Папата, които показват как вярата и свидетелството са неотделими:

„Вярата е една среща с Исус Христос, с Бог. И от тук се ражда и те води до свидетелството. Това е, което Апостолът иска да ни каже: една вяра без дела, една вяра, която не те въвлича, която не те води до свидетелството, не е вяра. Това са думи и нищо повече от думи”.

jp/ rv