Папата на генералната аудиенция: не бива да се срамуваме от изповедта, тя е “прегръдката” на Бог

Тайнството на Помирението е „тайнство на изцелението”, „опрощението на греховете не е плод от нашите заслуги”, а „дар, който произлиза от пасхалната тайна”. Затова не трябва да се „страхуваме” и „срамуваме” от него . Това са някои мисли на Папа Франциск от генералната аудиенция, която проведе в сряда на площад Свети Петър пред повече от 20 хиляди души. По традиция, преди аудиенцията Папа Бергольо обиколи площада на открит бял джип, целувайки деца и поздравявайки поклонниците, въпреки силния вятър. В катехистичното си размишление Папата продължи цикъла за църковните тайнства, като сега се спря на Тайнството на Покаянието и Помирението.

„Чрез тайнствата за въвеждане в християнството, Кръщението, Миропомазанието и Евхаристията, човек получава нов живот в Христос - каза Папата. Сега, този нов живот е като „глинен съд” и все още сме подвластни на изкушението, страданието и смъртта, поради греха, дори можем да го изгубим. Затова Господ Исус поиска Църквата да продължава своето спасително дело, чрез своите членове и най-вече чрез Помирението и Миропомазанието на болните, които се обединяват под името тайнствата на изцелението”.

„Прошката не е плод на нашите усилия, а дар на Светия Дух, който ни изпълва с милосърдие и благодат, които непрестанно извират от разтвореното сърце на разпнатия и възкръснал Христос”, посочи Папата. „Прошката ни припомня, че само ако се помирим с Господ Исус, с Отца и братята можем наистина да живеем в мир. Това чувстваме в сърцето си, когато отиваме да изповядаме тежестта в душата и когато усетим прошката на Исус, която само Той може да ни даде”.

Папата припомни, че с течение на времето формата на това тайнство се променя: от публична в лична. Това обаче не трябва да променя църковната основа, която е „жизненоважна среда”, поясни Папата. „Християнската общност е мястото в което присъства Светия Дух, който обновява сърцата в Божията любов и прави братята едно цяло в Исус Христос – подчерта Папа Франциск. Ето защо, не е достатъчно да поискаме прошка от Господа в нашия ум и сърце, а смирено и доверчиво да изповядаме греховете си пред църковния служител”.

На тези, които могат да изпитат срам от изповедта на греховете си, Папата каза: „Срамът е нещо добро, тъй като ни прави смирени, а свещеникът приема нежно нашата изповед и в името на Бог ни опрощава. Това е добро и от човешка гледна точка, да си излееш душата пред Бог, с Църквата и с твоя брат. Не се страхувайте от изповедта! Чакащият пред изповедалнята чувства всичко това, дори и срама, но след това се чувства свободен, израснал, опростен и щастлив. В това се състои красотата на Изповедта”.

„Кога за последен път сте се изповядали?”- запита в своя диалогичен стил Папа Бергольо. „Преди два дни, две седмици, две години, двадесет или четиридесет години? Ако е минало доста време, не губете повече нито един ден: отидете и се изповядайте. Бог е по-добър от свещениците. Исус те приема с много любов. Не се страхувайте да се изповядате!”.

Тайнството на Помирението е истинско съкровище поверено в ръцете на Църквата, но често го забравяме или оставяме настрана, отбеляза Папата. „Отчасти поради мудност и срам, но най-вече поради намаленото чувство за грях, с неговата тежест и последствия, както на лично, така и на социално ниво. В основата стои загубата на чувството за Бог. Всеки е склонен да се поставя в центъра и всичко да се движи около него, в зависимост от собствените интереси и удовлетворение. Но така достигаме да се смятаме себе си за мярката на нещата и за справедливостта. Но когато се затворим за Бог и за братята, съзнанието угасва, а нашия път се носи по течението, без да се досетим за злото и страданието, което това причинява”.

„Приемането на Тайнството на Помирението означава да бъдем обхванати от топлата прегръдка на Бог и неговото безкрайно милосърдие – каза накрая Папата. Нека си припомним притчата за сина напуснал бащината къща с наследството, а когато похарчил всичко се завърнал отново, но не като син, а като слуга. Неговото сърце и било изпълнено с много вина и срам. Но изненадата идва когато иска прошка, а баща му го прекъсва: прегръща го, целува го и всички празнуват. Аз ви казвам – завърши Папата – всеки път когато се изповядваме, Бог празнува и ни прегръща”.

dg/ rv