450 години от смъртта на Микеланджело

Творец в пълния смисъл на думата и човек с голяма страст в работата и приятелството. Така директорът на Ватиканските музеи Антонио Паолучи определя фигурата на великия Микеландежело Буонароти, починал в Рим на 18 февруари 1564, точно преди 450 години. Роден през 1475 г. в Капрезе, близо до Арецо, той е бил изключително сложна личност, човек с вяра, с многостранни способности в различните изкуства: скулптор, художник, архитект и поет, главен герой на италианския Ренесанс. Директорът на Ватиканските музеи Антонио Паолучи, който e един от най-големите експерти по въпросите свързани с Микеланджело, споделя коя от творбите на този ренесансов гений най-много го впечатлява:

”Творбата на Микеланджело, която най-много ме поразява, още повече, че е свързана с последните часове на неговия живот, това е т.нар. Пиета Ронданини, която се намира в Музея на замъка Сфорца в Милано. Когато Микеланджело умира на 18 февруари 1564, последните часове на съзнателен живот, преди да изпадне в кома и умре, посвещава на тази скулптура. Както разказва неговият ученик Даниеле да Волтера: Микеланджело прекарва последната нощ в неделя, в навечерието на Карнавала, сам в неговия дом-ателие на ул.”Марсел де Корви”, мислейки и работейки по скулптурата, докато целият Рим празнува. Това разкрива целия Микеланджело: неговата идея за изкуството като дуел, почти като един сблъсък между идеите и способностите му да експериментира, непрекъснато да медитира върху художествените проблеми”.

До нас са стигнали три скулптори, носещи наименованието ”Пиета” или „Милост”: тази в базиликата „Св. Петър”, другата във Флоренция и последната на Ронданини. И трите свидетелстват по някакъв начин връзката между майката и сина: прегръдката представена всеки път по различен начин от Микеланджело, но винаги трогателно. Антонио Паолучи споделя, че проблемът за връзката между майката и сина, измъчвал Микеланджело още от неговата младост:

„Статуята „Пиета” в базиликата „Свети Петър” - казва той - датира около 1499, когато Микеланджело е само на 24 години. Скулптората „Пиета” във Флоренция е издялана в зрялата му възраст, когато творецът е надхвърлил вече 50-те години, а когато вае последната „Пиета” на Ронданини е вече в края на живота си. Темата е винаги една и съща: мъртвият син и майката, която го държи в прегръдката си, сякаш иска да го върне при себе си. Темата, в известен смисъл, е тази на сина, който се връща в създалата го утроба. Това е една голяма и ужасна тема, дело на един човек, който никога не е имал семейство и все пак връзката с майката е дълбока и изключителна. Това е постоянна тема на неговото изкуство, тема за връзката между детето и майката”.

Директорът на Ватиканските музеи е впечатлен от ценното творческо наследството на Микеланджело във Вечния град:

„Когато Микеланджело умира в Рим, той оставя много следи: фреските в Сикстинската капела - една част рисува, докато е все още млад, на около 35 години. Завършва тавана по времето на Юлий II Дела Ровере, а по-късно в напреднала възраст, между 60 и 65 години, отново в Сикстинската капела, рисува „Страшния съд”. За разлика от Микеланджело, Папа Павел III Фарнезе, през дългия си живот успява да види завършването на купола на „Св. Петър”, шедьовър на архитектурното проектиране. Джакомо дела Порта и Доменико Фонтана завършват купола няколко години по-късно. Много велики неща в Рим са реализирани от Микеланджело и са негово дело, като Сикстинската капела, купола на „Св. Петър”, Капитолийския площад ...”

450 години след смъртта на Микеланджело, Сикстинската капела остава един от най-посещаваните шедьоври в света. Всяка година през нея минават над 5 милиона и половина души от различни култури, които са привлечени не само от неспокойния гений на твореца, а и от неговата дълбока духовност, казва Паолучи:

„Тези, които влизат в Капелата разбират, че това в известен смисъл е мястото, което определя идентичността на Католическата църква, защото тук става изборът на Папите, тук се празнуват великите литургии. Оглеждайки се, разбираме, че стенописите - не само тези на Микеланджело, но и на Ботичели, Гирландайо и Перуджино по стените - всички тези 2 хиляди кв. м. велика ренесансова живопис извършват най-изчерпателния и интересен фигуративен катехизис, който някога е бил описан в картини”.

(на снимката Пиета Ронданини)
ven/ rv